За свободата и демокрацията, споделено от романа-река „Мравки и богове“ на видния наш поет, драматург, романист и публицист Стефан ЦАНЕВ.
Мълчанието е подлост
А навън митингът бушуваше. Към ораторите захвърчаха камъни, размахаха се тояги, на площада настана ръкопашен бой.
Тогава се случи нещо чудно. Боят спря, площадът притихна, всички глави се извиха към Бонювия дюкян.
Там, върху масата, се бе изправило тъничко момиче с ученическа баретка. Беше Мария.
- Братя и сестри! - звънна гласчето й над площада. - Бащи и майки! След два дни, на 27 октомври 1946 година... казвам годината, месеца и деня, защото трябва да ги запомним. За нас тази дата сега може би ни се струва обикновена дата, но за историята ни тя ще бъде решаващият Рубикон - след два дни ние ще решим бъдещето на отечеството си, съдбата си като народ и личната своя съдба. След седмица ще бъде късно да се каем, безсилни ще бъдем да се съпротивляваме, век няма да ни стигне да се оправдаваме. От този ден зависи дали потомците ще отправят към нас проклятие или благослов. И отляво, и отдясно вие чувате едно и също - всички ви говорят за свобода, за демокрация и за равенство. Внимавайте обаче, когато ви казват тези велики думи. Защото какво означава думичката свобода, ако тя дава свобода на едни да властват над другите? Какво означава думичката демокрация, ако тя е бич в ръцете на едни, за да пасат като безсловесен добитък останалите? Какво означава думичката равенство? Исус също говори за равенство. Но Исус казва: Всичко мое е твое, а Сталин казва: Всичко твое е мое! Внимавайте в тази малка разлика, братя и сестри, бащи и майки, защото важна е не само целта - важен е пътят, по който се стига до тази цел. Ще бъде късно да се вайкате, когато ви кажат: Всичко ваше е наше, когато ви отнемат всичко - земята, каруците и добитъка, сърпа и плуга -в името на равенството! Исус говори, че всеки човек е свободен да направи своя избор - праведно ли да живее, или не, справедлив да бъде, или несправедлив, свободен ли да бъде, или роб, в рая ли да отиде душата му, или в ада. Георги Димитров говори, че единствено правилният път е пътят, който сочи неговата партия, сиреч - пътят, който сочи той, и по-точно - пътят, който му е посочен от Сталин; единствено светло е бъдещето, към което ни води той, няма друг път, няма друго бъдеще, няма друг избор, накъдето ти посочи вождът, сиреч овчарят - натам трябва да върви стадото, сиреч народът, ако не искаш - тоягата ще ти покаже единствено правилния път, ще те научи какво трябва да правиш и какво да говориш. Господа комунистите искат насила да ни вкарат в кошарата на техния рай. И ще ни вкарат, ако ние се правим на покорни безсловесни овце. Колко души вече бяха избити и натикани в тъмните зандани - все в името на това светло бъдеще! А колко още ще бъдат убити и затворени? Ще търпим ли? Ще мълчим ли? Ще чакаме ли покорно да ни сложат хомот или примка на шията? Внимавайте, братя и сестри, бащи и майки! В това решително време глупостта не е оправдание, страхът е позор, мълчанието е подлост, покорството е предателство.
При тези силни думи площадът сякаш занемя. Банко тържествуваше. Той скочи върху масата, тя изпращя под тежкото му тяло, не каза нито дума, прегърна Мария и започна да я целува като луд, после погледна към балкона над Миховата кръчма и показа свиреп юмрук на брата си Ивана.
Хората се разотидоха и освен всичко друго отнесоха в себе си убеждението, че смъртна вражда е разделила завинаги двамата братя Кардамови. Но ако можеха само след 15 минути да надникнат през прозорците на горната сундурма, дето гледа към вътрешния двор, те щяха да занемеят: същите тези двама братя седяха един до друг на дългата маса, ядяха и пиеха, обзалагаха се кой ще спечели изборите, кой кого ще натика в затвора, прегръщаха се и се смееха... Може би си мислите, че те не държаха на своите политически убеждения? О, не - те бяха готови да умрат за тях (и умряха), но по някакъв неведом за другите хора начин тези политически убеждения и вражди не влияеха на човешките им отношения и това говори за по-висш манталитет на личността, защото, обратното, ако си признаем, е признак на примитивизъм, на непреодолян стаден инстинкт - извинете, но какво са партиите, освен стада от хора, защитаващи със зъби и нокти своите колективни материални интереси и в името на тези интереси се отказват доброволно от висшия дар на човека да мисли и да говори свободно, подчинявайки се робски на строгата вътрешна йерархия - като вълците в глутницата, като мравките в мравуняка…
Из: „Мравки и богове“, Стефан Цанев, ИК „Жанет-45“, 2000
Снимка: Стефан Цанев; Държател: Институт за литература - БАН, dictionarylit-bg.eu
