„Купуват се глави, купуват се мозъци, купуват се политици. Купуват се, за да могат след това да служат на една или друга чужда кауза.“
През септември 1994 г., Николай Хайтов дава интервю за в. „Учителско дело“, в което говори за промените в българското образование и трудната роля на учителите „между чука и наковалнята“. За образованието в услуга на нихилизма, диващината на тестовата система за изпитване и стопяването на родната история в ученическите учебници, споделено от големия наш писател.
Николай Хайтов (1919 -2002)
Образованието в услуга на нихилизма
Господин Хайтов, помните мъдростта, че народ без минало няма бъдеще, а вероятно това важи още повече за тези, които не познават собствената си история. А на нея човек се учи от майка и баща, от учители и училище. Нека видим проблема в образованието на младите.
Н. ХАЙТОВ: Веднага ще ви кажа. Ако учителят пишеше историята и той я преподаваше, щеше да е съвсем друго. Сега учебниците се създават чрез конкурс, един господ знае що за конкурс, но така или иначе министерството казва по коя книга да се учи и по коя не. Да вземем за пример учебника по история за X клас. Той е само един и се ползва с изключителни привилегии, а в него истината е изопачена, да не употребя по-силна дума. От него децата се учат на неща, несъвместими с всички научни изследвания, извършени в продължение на столетие и половина.
Какво може да направи учителят?
Може или да преподава по старите учебници, където е казана истината, или ще трябва да се приспособи към новата лъжа. Ще ви кажа само един пример, но мога да ви посоча много. Там нищо не е казано за духовното робство, не е писаното вярно за хайдутството - това е една манипулирана история. Учителят е между чука и наковалнята. Горкият учител се чуди на кого да угоди. Ако рече да преподава историята, в която вярва, ще се изложи на риск. А в тези времена на безработица и бедност него го е страх и няма защо да му се сърдим. Всеки нормален човек се страхува, ако не за собствения, то за хляба на децата си.
Мисля, че не само учебниците са проблем, българска история почти не се учи в училище.
Аз следя този процес, ако забелязвате, започна стопяването на историята. Най-силният удар беше преди две години, когато за сметка на часовете за родна история започна да се учи световната. Това стана по времето на проф. Николай Василев, моя земляк, родопчанин. Той из върши тази „промяна“, няма да я квалифицирам и да казвам какво значи тя. Намалиха българската история до минимум, още една крачка и съвсем ще я зачеркнем, за да учат децата само какво е станало… преди Щатите да се образуват или пък в Мексико тези там цивилизации на маите и т.н., и т.н. Да, наистина интересно и любопитно е, но то няма нищо общо с нас, българите. Това е нарочно направено и веднага ще ви кажа защо. Защото историята е тази, която служи като инструмент за изграждането или унищожението на националното съзнание в главите на учениците. Много важно е за какво ще се употреби историята и това някои хора го знаят добре.
Чии са интересите?
Всяка държава си има свои враждебни сили - това са естествени неща. И нашата си има, дори повече, отколкото останалите. Тук има външни и вътрешни влияния, които си поставят задачата да отслабят чувството за национално сцепление на българина. Ще попитате защо. Защото по този начин нацията може да бъде по-лесно манипулирана друга интереси, включително и икономически. А тогава добре ще й подхожда понятието „бананова република“.
Да промениш съзнанието на хората чрез образованието, е най-угодно, най-евтино, пък и най-лесно: без да вкарваш войски, танкове, клане и кървища и вдигаш тупурдии за цял свят. Това е истината - аз ви я казвам.
Ако учителят си „пази хляба“, тогава защо интелигенцията си мълчи?
Една част от нея си мълчи, защото я е страх, и не заема открита позиция по някои възлови или опасни въпроси, а другата, по-голямата част, ами тя вече е обработена. Няма да назовавам имена на фондации, а у нас има 147 чужди фондации, и имената на хората, свързани с тях, но ще ви кажа, че някои от тези институции вече са приобретили, това е най-меката дума, някои от нашите най-видни интелектуалци, писатели, композитори, диригенти. По какъв начин става това? Много лесно - една командировка в Америка. Няколко лекции там. Издаването на книга, а след това изплащането на хонорара в долари. След това внучета, синове и дъщери отиват там, печелят конкурси и остават да учат. Тези неща за българина са много важни, дори може да се каже, че това е сбъдването на една мечта. Но това не са децата и внучетата на случайни хора. Купуват се хора - това е точната дума. Купуват се глави, купуват се мозъци, купуват се политици. Купуват се, за да могат след това да служат на една или друга чужда кауза.
Така очертано, бъдещето е угнетяващо.
Бъдещето… аз не мисля, че то сега е по-черно, отколкото е било през XII век по времето на цар Ивайло, когато са били татарите тука. Тогава е било по-черно и въпреки това сме се избавили. И сега ще се яви отнякъде един цар-овчар, който да тупне с кривака отгоре по главите ни, и тази държава ще се изправи на крака. Сега тя е повалена, тя е на колене, това е протекторат, това не е държава.
И все пак младите трябва да имат перспектива.
Перспектива за младите! Ако Световната банка успее да поеме образованието на българските деца в свои ръце, срещу тези 460 милиона долара, които тя е готова да отпусне (2/3 от тази сума пак си отиват в нея), с нашето образование и с нашата младеж е свършено! Това ще бъде по-лошо отколкото нашествието на вражески сили на територията на България - това ви го казвам пак аз. Те искат да имат тук директориум, да казват по кои учебници може и не може да се учи - ако това стане, тогава вече е свършено с българската история - ще трябва да се простим с нея. И друго искат да направят - да въведат тестовата система на изпитване. Това е дива система, отхвърлена от всички в Европа.
Американците така изпитват.
Нека си изпитват, то им личи. Защото англичаните не проверяват знанията на децата си така - и друг никой в Европа. Тестовете - това е механизиране на съзнанието, едно мущроване на съзнанието. Имаш знания, но те не са осмислени. Знания, които не можеш да ги свържеш едно с друго в цялостна система на познание или чувства. Това би било осакатяване на децата.
Много безизходно звучи това, което казвате.
Аз не мисля, че Комисията по науката и образованието в парламента ще приеме условията на Световната банка и ще й подари българското образование. Не го вярвам това нещо. Който и да е парламент, ако направи това, то ще бъде харакирито за неговата страна. Надявам се, че новото Народно събрание, което ще дойде след изборите, ще поправи грешките, които ние допуснахме със своето лекомислие. А изборите са една възможност за това, която е в ръцете на народа. И ако този народ не съумее да се възползва от нея, ще трябва още да тегли, за да може да му дойде умът в главата.
С какво от литературното ви творчество се занимавате в момента?
Дописвам книгата си за Васил Левски. Животът и страданията на Левски - това е все едно биографията на България, психографията на България. Историята на Левски е история, която все едно става днес.
Из: „Троянските коне в България“, Николай Хайтов, изд. „Христо Ботев“, 2002
Снимка: Николай Хайтов (1919 -2002), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu