„Тялото е роб на душата, а душата е царица, затова и изнуряването на тялото с болести често се случва по Божието милосърдие.“
Картина на руския художник Евгений Малцев Демянович (1929 ~ 2003)
╫ Духовни лекарства
„Болестите и неприятностите ни се изпращат за наша душевна полза и най-вече за наше смирение, както и за да водим по-внимателен и разсъдителен живот. Можем ли да се лекуваме при лекари и да приемаме лекарства? В това няма никакъв грях; защото всичко е от Господа Бога – и лечебните средства, и самите лекари. И грехът не е в това човекът да прибягва към лечебни средства, а в това, ако болният възлага цялата си надежда за оздравяване само на лекаря и лекарствата, и при това забравя, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог, Който Единствен оживява или умъртвява когото иска.”
„Безмерната скръб за греховете, стигаща до отчаяние, се отхвърля от учението на светите отци. Тази скръб трябва да бъде разтворена с надеждата на Божието милосърдие: трябва и да скърбим, и да се надяваме. Да скърбим, защото прогневяваме Бога със своите грехове, отдалечаваме се от Бога. Да се надяваме, защото имаме Всесилния Лекар на нашите грехове, Господ Иисус Христос, пролял за нас Своята кръв.”
Преподобни Амвросий ОПТИНСКИ
~§~
„Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразнителността – от гордостта, гордостта – от тщеславието, тщеславието – от неверието, неверието – от жестокосърдечието, жестокосърдечието – от нерадението, нерадението – от леността, леността – от унинието, унинието – от нетърпеливостта, нетърпеливостта – от сластолюбието. Молитвата зависи от любовта, любовта – от радостта, радостта – от кротостта, кротостта – от смирението, смирението – от служението, служението – от надеждата, надеждата – от вярата, вярата – от послушанието, послушанието – от простотата.”
Преподобни Макарий ВЕЛИКИ
~§~
„Тялото, съставено от много, при това нееднакви части, които и сами са съставени от четири стихии, когато се разболее, има нужда от различни лекарства, съставени от различни треви. А душата, обратно: бидейки невеществена, проста и несложна, когато се разболее, я лекува едно-единствено лекарство – Светият Дух, благодатта на Господ Иисус Христос.”
Преподобни Симеон Нови БОГОСЛОВ
~§~
„Трябва по всякакъв начин да се стремим да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите. Затова трябва всякак да се въздържаме от гняв и посредством внимание да пазим ума и сърцето от непристойни колебания. Трябва да понасяме равнодушно оскърбленията от другите и да се учим на такова сърдечно разположение, като че те не се отнасят за нас. Такова упражнение може да даде тишина на нашето сърце и да го направи жилище на Самия Бог…”
„Тялото е роб на душата, а душата е царица, затова и изнуряването на тялото с болести често се случва по Божието милосърдие. От това страстите отслабват и човек идва на себе си; а и самата телесна болест понякога се ражда от страстите.
Премахни греха и няма да има болести; защото те идват в нас от греха, както казва светителят Василий Велики: „Откъде е недъгът? Откъде са уврежданията на тялото? Господ е създал тялото, а не недъга; душата, а не греха”. Кое е най-полезно и необходимо от всичко? Съединяването с Бога и общуването с Него посредством любовта. Губейки тази любов, ние отпадаме от Него, а отпадайки, се подлагаме на много и различни недъзи.
Който понася болестта с търпение и благодарност, на него тя му се вменява вместо подвиг, или дори повече.
Един старец, който страдал от воднянка, казвал на братята, идващи при него с желание да го лекуват: „Отци, молете се да не се подложи на подобна болест вътрешният ми човек, а що се отнася до сегашната болест, то аз моля Бога да не ме освобождава бързо от нея; защото колкото повече външният ни човек тлее, толкова повече вътрешният се подновява” (2 Кор. 4:16).“
Преподобни Серафим САРОВСКИ
~§~
„Господ възпълва недостига на нашите добри дела или с болести, или със скърби.“
Св. Димитрий РОСТОВСКИ
~§~
„Добро ли ни направи някой, или претърпим зло от някого, ние трябва да гледаме нагоре и да благодарим на Бога за всичко, което се случва с нас, като винаги укоряваме самите себе си и казваме, както са казали отците, защото наистина всичко, което претърпяваме, търпим за нашите грехове. Светиите, ако и да страдат, то страдат за Божието име, или за да се открият техните добродетели за полза на много хора, или за да се умножат венците и наградите им от Бога..“
Преподобни авва ДОРОТЕЙ
~§~
„Колкото може душата да вмести в понасянето на скърби, толкова вмества и Божията благодат…“
Старецът Александър ГЕТСИМАНСКИ
~§~
„Болестта понякога се изпраща за очистване на съгрешенията, а понякога за смиряване на превъзнасянето..“
Преподобни Йоан ЛЕСТВИЧНИК
~§~
„Бог не допуска душата, която се уповава на Него и е търпелива, да бъде изкушавана в такава мяра, че да стигне до отчаяние, тоест да падне в такива изкушения и скърби, които не би могла да понесе (1 Кор. 10:13). И лукавият не изкушава и не измъчва душата със скръб в такава мяра, в каквато той иска, а в такава, в каквато допусне Бог. Нека само душата да понася мъжествено всичко, придържайки се към упованието във вярата и очаквайки от Бога помощ и упование, и няма да бъде оставена.”
„Всичко е от Бога – и благото, и скръбното, но едно е по благоволение, друго – по домостроителство, а трето – по допущение. По благоволение е, когато живеем добродетелно; защото на Бога е угодно живеещите добродетелно да се украсяват с венци на търпение; по домостроителство е, когато, падайки в прегрешения, биваме вразумявани; а по допущение, когато дори и вразумявани не се обръщаме. Бог отново по домостроителство наказва нас, съгрешаващите, за да не бъдем осъдени заедно със света, както казва апостолът: „от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света” (1 Кор. 11:32). „Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ (Ам. 3:6)? – Такива злополуки са: гладът, язвите, болестите, бедствията, войните; защото всичко това служи за очистване от греховете. Бог допуска това и напълно оставя онези, които или не искат да живеят без грях, или и вразумявани, не се обръщат, но пребивават в грях. Тогава Бог ги „предава на извратен ум – да вършат онова, що не прилича” (Рим. 1:28).”
Преподобни Ефрем СИРИЕЦ
~§~
„Има болести по телесни причини, и тук е полезно лекарското изкуство; има и болести като наказание за греховете, и тук е необходимо търпение и покаяние; има болести за търпение и побеждаване на лукавия, както у Йов, и за пример на нетърпеливите, както у Лазар, и светиите търпят болести, показвайки на всички смирение и предела, общ за цялото човешко естество. И така, не се уповавай на лечебното изкуство без благодатта и не го отхвърляй поради своето упорство, но моли Бога да ти даде да познаеш причините за наказанието, а след това и избавление от немощта, търпейки разсичане, изгаряне, горчиви лекарства и всички наказания на лечението.”
Св. Василий ВЕЛИКИ
~§~
„Ако се ровиш в сърцето си, там ще видиш стоглавата змия, но не се плаши и не се страхувай, защото с Божия помощ ще съкрушаваш нейните глави. От внимателния към себе си живот ще видиш, че си много слаб и немощен – тогава няма да осъждаш другите и ще виждаш всички добри, дори няма да обръщаш внимание на чуждите немощи, ще почувстваш тишина и мир в сърцето си и понякога ще се появяват утешителни сълзи.”
„…Голяма грешка и немощ е прекалената грижа за продължаването на своя живот, защото и животът, и смъртта са в Божиите ръце, и Господ е казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”. Ето, нашата грижа и стремеж трябва да бъдат за това да живеем по Неговите заповеди и да очистим сърцето си от страстите.”
Схиигумен ЙОАН (Алексеев)
~§~
„Претърпете обидите, укорите, несправедливостите, понесете теготите един на друг, та желаейки с тях да възпълните недостига на духовно дело, да съзнавате, че сте достойни за всякакви оскърбления и скърби („получавам заслуженото според делата си”).
Вие знаете, че в последните времена ще се спасяват със скърби. Нима ние сме изключение от този закон? Неслучайно светите отци са съветвали по-често (по много пъти на ден) да си спомняме за смъртта, за съда, за необходимоста да дадем отчет на Господа за всяка дума, за всяко дело, за всеки помисъл, за лукавството, за привързаността към света, за тщеславието, за всичко тайно, известно само на Господа и нашата съвест.”
Игумен Никон (ВОРОБЬОВ)
~§~
Из: „Мисли за женската душа”, Дмитрий Авдеев, Яна Беседина, ИК „Омофор” 2013, превод Татяна Филева
Източник (със съкращения): pravoslavie.bg
Картина на руския художник Евгений Малцев Демянович (1929 - 2003), en.rah.ru
