Човек остарява, понеже мислите и чувствата му постоянно се карат ♥ Петър ДЪНОВ

„Ако искате да остареете по-скоро, оплаквайте се. Когато чувствата на човека вземат връх над мислите, той преждевременно умира. Хората на чувствата остаряват по-рано от хората на трезвата мисъл.“

Подмладяване. Мисли, чувства и постъпки

Както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват умът и сърцето на човека. Видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето. Ето защо, почне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си. Всяко падане, всяко подхлъзване, преждевременно остаряване, се дължи на една неправилна мисъл, на неправилни чувства и неправилни постъпки. Човек остарява и се прегърбва от дисонанси. Остаряването зависи от онази вътрешна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Човек остарява, понеже мислите и чувствата му постоянно се карат. Всички хора остаряват от постоянни караници. За да се развива човек правилно, в ума и в сърцето му трябва да има постоянен прилив на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, човек започва да остарява. Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тях енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Ако вие не сте господар на своята нервна система, то тази нервна система ще почне да не се съкращава, когато вие искате. А ако почне да се съкращава както тя иска, тогава ще остареете. Вие сте млади, докато тези действия на вашите крака и ръце са под вашата разумна воля. Почнете ли да вървите по произволен начин, ще остареете. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека. Ако между ума и сърцето на човека влезе един дисонанс, организмът му постепенно се разрушава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. Не туряй в ума си мисъл, която катастрофално може да се отрази на живота. Остаряват хората, защото не знаят как да хранят мозъка си, т.е. не знаят как да мислят. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв. И затова остаряват. Като само се безпокои, а не мисли, кръвта отива на друго място, а не в мозъка, и човек остарява. Човек чувства нещата със симпатичната нервна система, вследствие на което се развива неговият стомашен мозък. Но не. е все едно дали се развива главният, или стомашният мозък. Човешката мисъл е, която е създала тялото. Искате ли да ви направя един опит? Дете, каквото и да е хилаво дете, по известни закони ако аз съсредоточа ума си върху него, няма да минат 10 години, туй дете съвсем ще се измени, съвсем ще се измени неговото естество. Ще го пресъздам, без да му говоря нещо. Със своята мисъл ще го създам. Но трябва да зная как да мисля. Или Бог със Своята мисъл ни е създал. Ако ние спазваме законите, по които Той мисли, ние ще бъдем вечно млади. Причината, че ние ставаме стари, обезсилваме се, е, че ние изменяме на онзи закон на Неговата мисъл, вследствие на това идат големите нещастия на земята. Христос казва, че за да добие вечен живот, човек трябва да се научи първо да мисли и действа правилно.

Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, удължава живота си. Ти не можеш да възприемеш повече светлина, ако не развиваш своята мисъл. Защото мисълта е формата, в която се влага светлината. Има мислови форми за светлината. Светлината в една мислова форма можеш да затвориш, както водата в едно шише и да я употребиш както искаш. Закон е това. Трябва да знаеш за колко време да ограничиш тази мисъл, тази светлина.

Ние остаряваме, защото не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. На какво се дължи нашето остаряване? Желязото в нас е ръждясало, златото е изчезнало, фосфорът е изчезнал и мисълта е престанала да действа. Остаряването или втвърдяването идва, защото старите хора малко мислят и малко чувстват. Чрез възприемането на храната идва и топлината. Топлината е носителка на живота. Продължаването на живота зависи от топлината, от топлото сърце. Продължението на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята топлина, бързо се състаряват и умират. Ако някой хиромантик разглежда ръцете на хората, той ще види, че на ония, които имат дълъг живот, линиите на ръцете са дълги. Колкото е по-кратък животът на хората, толкова линиите на ръцете им са по-къси. Това не е абсолютно правило, не е закон. Като правило, и в него има изключения. Късите линии са дошли впоследствие. Съвременните хора вървят по пътя на късите линии. Първоначално хората са живели много години на земята. Такива примери имаме в Библията, в Стария Завет. Тогава животът на хората е бил около 900 годни, после се е намалил до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днес хората живеят най-много до 60-годишна възраст. Като изследват въпроса за дълготрайността на живота, съвременните учени са дошли до заключението, че животът на хората е толкова по-дълъг, колкото е по-щастливо съчетанието на дългите линии на мислите и на чувствата им. Щом линиите на мислите и чувствата им са дълги и правилно съчетани, те ще разполагат с разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тяло, в което душата ще обитава колкото време желае. Задачата на всеки човек е да си създаде здраво, добре развито тяло, в което силите функционират правилно. Ето защо, човек трябва да избягва тези чувства, или по-право чувствувания, които са кратковременни и му са наложени отвън. Само възвишените, благородните чувства и светли мисли, които произтичат от душата и духа на човека, са в състояние да образуват дълги линии, да продължат неговия живот.

Когато чувствителността на човека се увеличава, сърдечната линия се удължава. В него се събира излишна енергия, която се натрупва в задната част на мозъка и му създава големи тревоги и смущения. За да се справи с тази енергия, той трябва да мисли, да я отправи в предната част на мозъка. Ако линията на ума се удължава за сметка на сърдечната, чувствителността се намалява и човек постепенно губи топлината и влагата си, втвърдява се и заболява от атеросклероза. Тази е причината, дето младите страдат от голяма чувствителност, която ги довежда направо до размекване в чувствата, а старите - от сухота, втвърдяване и атеросклероза. Между чувствата и мислите, между ума и сърцето трябва да има равновесие. Когато чувствата на човека вземат връх над мислите, той преждевременно умира. Хората на чувствата остаряват по-рано от хората на трезвата мисъл. Ако имате слаба памет, всяка вечер като си лягате, влагайте в подсъзнанието си мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна“. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът за внушението. Подмладяване може да стане само там, дето силите са координирани. Не може ли да се координира, човек клони към остаряване. Който има много и същевременно силни желания, скоро остарява. Ние остаряваме, защото не сме господари на сърцето и на ума. Смущаваме се за какво ли не, и то постоянно. Повтаряш: „Остаряхме, остаряхме ...“ и така си остаряваш.

Днес се остарява от грижи и от неестествени тревоги, които изваждат всекиго от нормалния път. В нервните състояния се губи грамадно количество енергия. Старостта е недоимък на тази нервна енергия. Не трябва да я изживявате напразно. Опасно е човек да се смущава, понеже разрушава своята нервна система, мускулите, костите, косата му пада, парализира се и най-после умира. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт. Щом започнете да се дразните от малките неща, вие сте влезли вече в старостта. За да не остарявате, не се дразнете. Който много и постоянно се дразни, остарява по-лесно и оглупява. Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи - остаряваш. Вземете хората, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. При една война в човека, при едно раздразнено състояние 5 милиона клетки стават жертва. Има войни, при които 10 милиона клетки стават жертва. Докато се народят нови, докато мине туй състояние, два, три, четири, пет месеца трябват докато се възстановят. Казвате: „Няма нищо“. Но организмът така се изтощава. Щом се изтощава организмът, той изгубва своята способност или богатство да може да се възстановява. Щом не може да се възобновява, човек остарява. Ако искате да бъдете млад, трябва да бъдете жизнерадостен, да възстановявате всякога вашия организъм, да обновявате мозъка си, да възобновявате сърцето си, мускулите си, костите си, нервите си. Кожата си трябва да възобновявате.

Когато човек започне много да бъбри, остарява. Недоволен ли е, целият свят му е крив, той много по-бързо остарява. Ако искате да остареете по-скоро, оплаквайте се. Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система, оттам сътресението се предава на дробовете, от дробовете - на мозъка, а от мозъка - на очния нерв. Щом очният нерв отслабне, човек почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човек трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо на мозъка, после на дробовете и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трябва да се намери причината, която е произвела сътресението и тя да се премахне. Понякога при един грях могат да измрат по 50-60 хиляди, а понякога и до 100 хиляди клетки. При голямо безпокойство, при голямо отчаяние, измират с хиляди клетки в организма. Гневливият губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно; гневливият по-бързо се състарява. Следователно, който иска да се подмлади, той трябва да стане господар на гнева си. Не се гневете на никого! Когато гневът дойде у вас, говорете с него, но не се гневете. Помнете всякога, че Бог живее във вас и вие в Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Лъжата, гневът, лицемерието, подозрението носят в себе си такова взривно вещество, което руши човешкия организъм. Това са силите, които втвърдяват и състаряват човека. Искате ли да се подмладите, ще трябва да се откажете от гнева, роптанието, недоволството. Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече.

Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всякога му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, всякога му е топло. Онези, които почват да мразят, всякога им е студено. Онези от вас, които искате да продължите живота си, направете опит да не мразите никога. Направете опит от 3-4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз, не се обличай нехайно - от дребни неща наглед човек остарява преждевременно. От много тревоги и недоволство човек остарява. Хората остаряват от невежество и от безпокойствия. Един мъж днес се страхува от жена си, утре се страхува, докато един ден се разстрои черният му дроб. Много болести се явяват от страх. Хората най-много от страх остаряват. Страхът скъсява живота. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте. Яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади. Младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно. Не дава ли изобилно, той не е млад.

Казвам: в младини човек трябва да придобива сила, възрастният - да придобива усет, а в старини - да придобива мисъл. Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл -по съшия закон тя си има свое начало. Началото на нещата - започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата. Тогава ние имаме: в силата растене, после - живот, имаме и движение. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после - на сърцето и накрая - на волята. Не може да събираш, ако не си вложил. Най-първо трябва да вложите нещо в умствения свят, след това ще вложите в духовния свят, а трябва да вложите нещо и във физическия свят. Туй трябва да бъде една мощна сила. Младият трябва да има сила да вложи. Той трябва да посее нещо някъде. След време ще събира плодовете. Тогава само животът е нормален. За да живее човек дълъг живот, трябва да е поставен при благоприятни условия и да мисли. Подмладяването най-първо започва от причинния свят, в причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви трябва да станат млади, после - чувствата и след това - постъпките. Да знаем да регулираме мислите си - то е закон на светлината; да знаем да регулираме чувствата си - то е закон на топлината; да знаем да регулираме волята си - то е закон на силата. Това е начин за подмладяване.

Не може ли да се подмлади, човек лесно се уморява. Каквато работа и да започне, скоро се уморява. Коя е причината за това? Невежеството му. Той работи, без да знае как; почива, без да знае как да си почива. За да работи и да си почива правилно, човек трябва да възприема само такива мисли, които го интересуват. Гладният се интересува от хляба, жадният - от водата, умореният - от почивката, ученият - от книгата и т.н. Следователно интересувайте се от онези мисли и чувства, които могат да внесат във вас сила и живот, да ви помогнат. Силата на човешките мисли се определя от чувствата, и обратно: силата на чувствата се определя от мислите. Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите чувството. Във волята си и в нея трябва да вложите работа. Тогава втората фаза ще дойде. Младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини, но каквито и да са те, вложете в мисълта си един подтик, който да застави умът ви да работи. Ако сте остарели и сте станали добри, добре е. Ако сте остарели и сте станали умни, добре е. Ако сте остарели и силни сте станали, добре е. Но ако сте остарели и не сте станали умни, добри, силни, за какво ви е тази старост? Остаряването е остаряване по отношение на тялото, но по отношение на човешкия ум е подмладяване. Младостта е външен процес, а старостта - вътрешен. Когато младостта и старостта се съединят в едно, образуват разумността. Знанието на старите е потребно. То е сегашният живот. Животът на старите е сегашният живот, телесният живот. Като срещнете един млад и един стар, да не може да направите една разлика между младия и стария. В старите ще забележите повече възмъжалост, забелязвате повече устой, повече сила, а в младия - повече подвижност. И двамата са еднакво красиви. Младият гледа на външния свят, старият гледа на вътрешния свят, навътре в живота. Следователно младият и старият като се съберат, те са целокупният човешки живот. Едновременно да бъдем млади отвън, във физическия свят, а стари в разбиранията. Но в единия и в другия случай духът ни ще работи, душата ни ще работи, умът ни ще работи и сърцето ни ще работи. Казвам: нещата са на място. Пролетта е едно благословение, лятото е едно благословение, есента е едно благословение и зимата е едно благословение. Но човек трябва да знае как да използва пролетта, как да използва лятото, как да из-ползва есента и как да използва зимата. Зимата има много блага, но само за умните. Зимата е за много умните хора. Не е за глупавите. Пролетта е за много обикновените. Всички могат да се ползват от пролетта. И благата на есента пак всички могат да използват. Но пак умните са, които събират плодовете. Онези, които не разбират закона, оставят плодовете да изгният и през зимата гладуват. Човек от Божествената пролет, от Божественото лято, от Божествената есен да е събрал богатства, че през зимата на живота да има какво да си похапне, да има дажба вътре. Да примири ума и сърцето. Умът и сърцето да се примирят с тялото и след като направят туй примирение, да се примирят отвън. По възможност да се примириш, да не виждаш злото в света.

Из: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com

36834 Преглеждания