„Арогантните хора не вярват в себе си. Несигурността създава високомерие и суетност.“
Водещият експерт в областта на емоционалната интелигентност Стефани Вермюлин за разликата между вярата в себе си и суетността.
Съществуващите в обществото погрешни схващания замъгляват истинското значение на самоуважението и единствено нашето неправилно мислене ни убеждава, че е нормално да се самобичуваме. Едно от тези погрешни разбирания е объркването на вярата в себе си със суетност. Да се гордеем със себе си е против дълбоко утвърдените социални и религиозни ценности като скромност и смирение. Ако високо уважавате тези качества, самоуважението, интерпретирано като суетност, може да изглежда тщеславно, дори пагубно. Една от другите заблуди е, че високото ниво на самоуважение води до високомерно поведение.
В един от речниците, които ползвам, самоуважението дори е дефинирано като „прекалено благоприятно мнение за себе си“. Нищо чудно, че сме толкова объркани. Но самоуважението няма нищо общо с високомерието. Те са противоположни крайности на две екстремни състояния. Арогантните хора не вярват в себе си. Ето защо непрекъснато изтъкват колко са важни. Те не са убедени в този факт, затова се опитват да ви въздействат. Несигурността създава високомерие и суетност. Нито едно от тях не е свързано със здравословното самоуважение.
Да уважаваш себе си означава да вярваш в това, което си. Не е нищо повече от това приемеш себе си такъв, какъвто си – аз правя така. Научила съм, че няма смисъл да допускам тази или която и да от т.нар. мои слабости да се отразяват на онова, което мога да правя добре. Така нещата, които не ви се удават, не трябва да ви пречат да цените своите способности, таланти, креативност и неповторимия почерк, с който вършите всичко.
От: „EQ Емоционална интелигентност за всеки“, Стефани Вермюлин, изд. Кибеа, 2008 г.
Снимка: Изд. Кибеа
