Епистоларният роман „Страданията на младия Вертер“ на Йохан Волфганг фон Гьоте се появява през 1774 г. на Лайпцигския панаир на книгата и донася европейски успех на немския поет и белетрист. Преживяванията на неговия герой – стажантът по право Вертер, описващ своята нещастна любов към любимата си Лоте в писма, след време достойно влиза в редиците на най-успешните романи в световната литературна история.
„Което можах да намеря от историята на бедния Вертер, събрах го с прилежност и ви го поднасям тук, и зная, че ще ми благодарите за това. Вие не можете отказа на неговия дух и неговия характер вашето удивление и любов, на неговата съдба – вашите сълзи.
И ти, добра душо, която чувствуваш същия копнеж като него, почерпи утеха от неговото страдание и нека книжката стане твой приятел, ако поради орис или собствена вина не можеш да си намериш по-близък.“ ~ ГЬОТЕ
(Goethe in the Campagna, Johann Heinrich Tischbein, 1787, Stadel Museum, Frankfurt )
♥ 22 май
Че човешкият живот е само един сън – това на мнозина вече се е струвало тъй, а и мене навсякъде ме придружава това чувство. Когато погледна тесните рамки, в които са затворени дейните и жадни за знание сили на човека; когато виждам как всяка дейност се свежда накрай до задоволяване на потребности, които нямат никаква друга цел, освен да продължат нашето жалко съществуване и още – че всяка утеха с известни придобивки на знанието е само едно мечтателско примирение, при което човек си изписва стените, сред които стои затворен, с пъстри образи и светли изгледи – всичко това, Вилхелме, ме кара да немея. Аз се възвръщам в себе си и намирам цял един свят! Пак повече в предчувствие и смътна жажда, отколкото в представа и жива сила. И всичко тогава плува пред очите ми, и аз вървя замечтан и се усмихвам на света.
Че децата не знаят защо искат – по това са на едно мнение всички високоучени учители и възпитатели; но че по земята се люшкат, подобно на децата, и възрастни и също като тях не знаят отде идат и накъде отиват, като тях нямат ясна цел, като тях биват управлявани чрез бисквити, банички и пръчки, това никой не би желал да повярва, а мен то ми се струва тъй очевидно, че човек би го хванал и с ръка.
На драго сърце ще призная – защото знам какво би ти се искало да ми отговориш на това, – че най-честити са ония, които подобно на децата живеят от днес за утре, влачат своите кукли насам-нататък, събличат ги и ги обличат и с голяма почтителност се присламчват край долапа, дето мама е заключила козунаците, а когато най-сетне докопат желаното, лапат с издути бузи и викат: още! Това са честити създания. Добре е и на ония, които дават на своите дребни работици или дори страсти бляскави титли и ги представят пред човешкия род като великански подвизи за неговото спасение и благополучие. Блазе тогова, който може да бъде такъв! Който обаче разбере в своето смирение накъде води всичко това, който вижда как старателно всеки стопанин, комуто е добре, умее да подреди и превърне градинката си на рай, как и нещастният все пак неуморно пъшка по своя път под товара и всеки желае да гледа една минута повече светлината на това слънце – да, той мълчи, той си създава свят от себе си и е също честит, защото е човек. И после колкото и да е ограничен, той все пак пази в сърцето си сладкото чувство, че е свободен и че може да напусне тоя затвор, когато поиска.
1774 г.
От: „Страданията на младия Вертер“, Йохан Волфганг Гьоте, 1929 г., превод от немски Асен Разцветников, изд. „Народна култура“, София, 1956
* Титулната страница на първото издание Die Leiden des jungen Werthers, bg.wikipedia.org
Картина: Goethe in the Campagna, Johann Heinrich Tischbein, 1787, Stadel Museum, Frankfurt; commons.wikimedia.org
