„Простият живот“ - това е пълното подчинение на човешките материални нужди на една НРАВСТВЕНОСТ, в основата на която лежи синтезът скромност - красота.“
(Андрей Гуляшки, 1914 ~ 1995)
Писма от Тихия град
Стойностите на „простия живот“ са от МОРАЛЕН характер, те са вътре в човека, в неговата душевност, а облеклото, както и всички други елементи на бита, са само тяхна външна проекция.
„Простият живот“ – това са простите желания на хората, скромният бит; за „простия живот“ трудът не е източник на доходи, а е духовна и творческа потребност.
„Простият живот“ е абсолютно противопоказен на потребителството и потребителските тежнения.
„Простият живот“ – това е пълното подчинение на човешките материални нужди на една НРАВСТВЕНОСТ, в основата на която лежи синтезът скромност – красота.
Скромност – красота – това е с две думи „простият живот“. Той няма, разбира се, нищо общо с примитивността или с каквито и да било порядки от „казармено“ естество. Той няма за идеал басмената рокля, памучните чорапи и гуменките, но още по-малко може да има за идеал бисерната огърлица, златото и диамантите по ръцете, луксозната рокля…
„Простият живот“ няма за идеал войнишкото легло, бяло боядисаната маса, бяло боядисания гардероб. Но той предпочита една богата с книги библиотека пред оригиналния персийки килим…
Избрано от: „Писма от Тихия град“, Андрей Гуляшки, ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983 г.
Снимка: Андрей Гуляшки (1914-1995); държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu