Мисли за християнското възпитание на децата
(Н.П. Богданов-Бельский, „В церкви” 1939 г.)
„Малкото дете може да се оприличи на дъска, приготвена за изобразяване на картина: това, което живописецът изобрази — добро или лошо, свято или грешно, ангел или бяс – то и ще остане върху нея. Така и детето: каквото първоначално възпитание му дадат родителите, към каквито нрави го приучат те – богоугодни или богоненавистни, ангелски или бесовски, – с такива и ще живее то.
Небрежни са към децата такива родители, които искат единствено да ги забавляват или да се забавляват с тях, особено тогава, когато е дошло време повече да ги учат, нежели да ги забавляват.
Съдината не губи миризмата – лоша или добра, – с която по-напред се е просмукала. Такова е и възпитанието на детето! Ето защо е нужно от детство то да бъде учено на добро”.
Св. Димитрий РОСТОВСКИ
...
„Не чуждоземното наставление поражда добри синове. ... Децата, забравени от родителите си през времето за възпитаване, също ги забравят след това време. ... Раздразненият наставник не наставлява, а дразни. ... Тези, които желаят да имат достойни деца, ще постъпят благоразумно, ако предварително сами станат достойни родители.
Деца! Ценете родителското благословение хиляди пъти повече от останалото наследство”.
Св. Филарет МОСКОВСКИ
...
„Първите думи за Бога трябва да каже на детето тази, на която е била подарена неговата първа усмивка”.
Прот. И. РОЖДЕСТВЕНСКИЙ
...
„... Да се грижим за това да учим децата си на добро и вяра в Бога, а също да ги отучваме от всичко лошо. Да се отнасяме с тях ласкаво, като с Христови приятели, за да не прогневим техния велик Застъпник – Господа Иисуса. А най-вече трябва да се стараем да не смущаваме чистите младенчески души с жестокост и ругатни, за да не озлобим незлобивите. Ако възпитате своите деца и ги направите праведни и добри хора, тогава и те ще ви носят покой на старост, ще се грижат за вас при болести, ще измолят прошка на греховете ви, когато умрете. Тогава хората ще бъдат по-благочестиви и Господ не ще ги наказва с общи бедствия, и всички ще живеем спокойно и щастливо, в пълно благочестие и чистота” (1 Тим. 2:2).
*Мисли из проповед на студента-богослов Алексей Павлович Храповицкий (митрополит Антоний), произнесена в родното му село Ватагино (Письма блаженнeйшаго Митрополита Антонiя (Храповицкаго), Св. Троицкiй монастырь, Джорданвиллъ, 1988)
...
Картина: Н.П. Богданов-Бельский, „В церкви” 1939 г.
