Щастието се състои в това - да побеждаваш злото в себе си ♥ Емилиян СТАНЕВ

Интересът към изтъкнатите представители на обществото никога не секва. Обикновено големите умове не морализаторстват, не хулят, не раздават щедро съвети и препоръки. Допирът с тяхното виждане за ценностните представи е благодатен извор за смислено общуване. Споделяме размишленията на писателя Емилиян Станев (1907-1979) от книгата на видния наш литературен критик и историк Стоян Каролев „Неутолимият“.

Емилиян Станев (1907 ~ 1979)

♥ Размисли

Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.

Смятате ли, че литературата е помогнала с нещо светът да стане по-добър? – Не от желание да зачудвам, а защото все повече се убеждавам – изкуството не по-малко е развращавало човека, отколкото го е издигало.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие.

Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.

Какво е историята, освен история на човешкото безумие и човешката тайна.

* Размисли от книгата „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев”, Стоян Каролев, изд. „Български писател“, София, 1982 г.
Източник: cao.bg
Снимка: Емилиян Станев (1907-1979); commons.wikimedia.org