„Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността.“
Новото поколение
Оскъдя духът на жертвоготовност
Повечето хора днес не са изпитвали радостта от жертвата за другия и не обичат труда. Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността.
Считат за постижение, когато успеят без труд да постигнат нещо, когато се уредят. Не се радват, когато не са уредени. А ако гледаха духовно на нещата, именно тогава щяха да се радват, защото им се дава възможност за борба.
Днес всички, малки и големи, търсят лесното. Духовните хора търсят как с по-малко труд да достигнат святост. Светските - как да изкарат повече пари, без да работят. Младежите - как да взимат изпитите, без да четат; как да вземат диплома, без да излизат от кафенето. И представете си: обаждат се по телефона от кафенето, за да им съобщят резултатите! Да, до там стигат! Мнозина младежи идват в колибата и ми казват: „Помоли се да взема изпитите”. Не четат, а казват: „Бог може да ми помогне”. „Чети, казвам му, пък се и помоли”. „Защо, казва ми, не може ли Бог и така да ми помогне?” С други думи, Бог да благослови мързела му, така ли? Това не става. Ако детето чете, но не схваща, тогава Бог ще му помогне. Има деца, които не могат да запомнят или не разбират, но полагат усилия. На тях Бог ще помогне да станат много умни.
За щастие има и изключения. Един младеж от Халкидики държа изпити в три университета и беше приет и в трите, в единия на първо място, в другия на второ, но повече желаеше да намери някаква работа, за да облекчи баща си, който работел в мините. И така не отиде да следва, а веднага се залови някъде на работа. Тази душа ми действа като балсам. За такива деца съм готов да умра, да стана на пръст. Повечето младежи обаче се влияят от светския дух и са много повредени. Научиха се да се интересуват само за себе си, не помислят за ближния, а само за себе си. И колкото повече им помагаш, толкова повече безделничат.
Днес виждам много разслабени и безжизнени младежи. Едно нещо осъждат, друго им е омръзнало, а човешкото сърце нито се уморява, нито някога остарява. Да станат монаси - мързи ги. Да се оженят – страх ги е. Коскоджа ми ти мъже станали, идват на Света Гора, отиват си, пак идват... „Ах, и да си монах е трудно, казват. Всеки ден да трябва да ставаш посред нощ! А то не са ден и два...!” Връщат се в света. „Какво да правя сред такова общество, с какъв ли човек ще се забъркам, ако се оженя? Толкова тревоги, безпокойство”, казват си и идват отново на Света Гора. Постоят малко, пак: „Трудно е...”
Днешните младежи приличат на машини, чието масло се е сгъстило от студа. Трябва да се загрее маслото, за да може да запали машината, иначе не става. Идват в колибата измъчени деца - не са едно и две - и ме питат: „Какво да правя, отче? Как да си запълня времето? Чувствам досада”. „Че намери някаква работа, бе чедо”. „Имам си пари, казва ми. Какво да я правя тази работа?” „Та нали свети апостол Павел казва: „който не иска да се труди, не бива и да яде” (2 Сол. 3:10). Трябва да работиш, за да ядеш, въпреки че си имаш пари.
Трудът помага да се загрее маслото в двигателя на човека. Работата е творчество. Изпълва те с радост, отнема стреса, досадата и скуката. Тъй е, чедо, намери някаква работа, която поне малко да ти харесва, и започвай. Я пробвай, да видиш!”
А да видиш, някои деца се уморяват, но се възстановяват от самата умора. Идват младежи в колибата и седят, и се уморяват от това, че седят. Други пък с много любочестие, постоянно ме питат: „Каква работа да ти свършим? Какво да ти донесем?” Никога нищо не искам. Вечерта на светлината от фенера си върша работата - да пренеса дърва, да запаля две печки през зимата, да почистя. Мнозина от посетителите оставят всичко с главата надолу - кал, мръсотия, мокри чорапи. Давам им от чорапите, които на мен ми пращат, а те захвърлят техните на двора. Давам им салфетки да ги увият в тях, но и това не правят. Три пъти в живота си поисках да ми свършат нещо. Веднъж казах на един младеж: „Искам две кутии кибрит от Карея” - макар че имах четири запалки, но го направих, за да му доставя радост. Изтича радостен, задъха се, докато ги донесе, но умората го отморяваше, понеже вкуси радостта от жертвата. А един друг седеше и се изморяваше от това, че седи. Искат да изпитат радост, но човек трябва да се пожертва, за да дойде радостта. Тя се ражда от жертвеността. Истинската радост идва от любочестието. Когато човек развие у себе си любочестие, тогава е същинско тържество! Това, което мъчи човека, е егоизмът, себелюбието. Това е камъкът на препъване.
Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com
