Писмата на великите
„Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.“ ♥ Из „Пророкът”
Той е една от най-ярките фигури на арабския символизъм от началото на 20-ти век, поет, художник, философ. Май Зияда е една от най-изтъкнатите писателки на арабската литература, родена в Назарет, Палестина. Джубран е любовта на живота й, недостижим блян, немилвано лице, нецелувани устни. Любов платонична, живееща единствено в думите, писмата и трепетите на сърцата им. Кореспонденцията помежду им продължава през целия им живот, до смъртта на Джубран през 1931 г. Книгата му „Синият пламък“ събира всички негови писма до любимата Май – 39 на брой. Първото е с дата 2 януари 1914, последното – 26 март 1931.
Споделяме едно от писмата на ливанския творец, пристигнало в плик с клеймо от Ню Йорк и дата 12 януари 1925 г. В края на писмото Джубран е нарисувал ръка, която държи пламък, превърнала се в символ на любовта му към Май. Преводът е на Мая Ценова (Форума за арабска култура)
Мари,
На 6 януари мислих за теб всяка минута, дори всяка секунда, и всичко, което ми кажеха хората, го превеждах на езика на Мари и Джубран – а това е език, разбираем единствено за Мари и Джубран измежду обитателите на този свят…
Ти, разбира се, знаеш, че всеки един от дните в годината е рожден ден за всеки от нас…
Американците са най-странният народ на земята по отношение на празненства и подаръци. Заради някаква неведома за мен тайна през тези празнични дни американците са благосклонни към мен, а на 6 януари изключителната им благосклонност ме изправи засрамен пред самия мене, потънал в признателност.
Ала Бог ми е свидетел, че прекрасните слова, които получих от теб, бяха за мен по-желани и по-скъпи от всичко, което хората могат да сторят за мен. Бог ми е свидетел и твоето сърце. А след празненството приседнахме – ти и аз – далече от всичко, освен онова, което е в самите нас.
Разговаряхме дълго, изрекохме онова, което може да изрече единствен копнежът, изрекохме онова, което може да изрече единствено надеждата. Сетне се загледахме в една далечна звезда и замълчахме. Сетне заговорихме отново и разговаряхме до зори. И обичната твоя ръка бе тук, върху това пулсиращо местенце, до зори.
Бог да те закриля и да те пази, Мариям.
Бог да излее върху теб Своите зари.
Бог да те съхрани за обичащия те.
Джубран.
Източник: arabculture.wordpress.com
