Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал ~ Петър ДЪНОВ

„И те се разделиха на две ложи: бели и черни братя с противоположни възгледи. Едните казваха, че човек трябва да се ограничи в затвор. Туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода. Чрез убеждение да го убедиш.“

Петър Дънов, Учителя (1864-1944)

Живот вечен
(фрагмент от Неделните беседи на Учителя, април 1933 г.)

Тогава другото положение. Вие казвате: „Заробихме се.“ Никой не може да те зароби. Може да ти вземат богатството насила, може да ти вземат дрехите насила, но да заробят душата ти, е невъзможно. Всеки, който се е опитал в света от 8 хиляди години – аз вземам това число като число на безконечността – всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата ѝ, много жестоко си е изпатил.

Аз мога да ви дам много данни, цяла статистика. Учители, които са искали да ограничат учениците си; мъже, които са искали да ограничат жените си; жени, които са искали да ограничат мъжете си; бащи, които са искали да ограничат синовете си; майки, които са искали да ограничат дъщерите си, никой не е прокопсал. Нито една майка не е прокопсала; нито един баща не е прокопсал; нито един учител не е прокопсал; нито един държавник не е прокопсал; нито един цар не е прокопсал. Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон.

Сега казвате – да обесим тези хора, да оправим света. Няма такъв писан закон – да се бесят хората. Мойсей, който даде заповедите, казва: „Не убивай, не злослови, не кради, не прелюбодействай, не вземай това, което ближният ти има.“ После дойде онзи държавен закон. Написаха в името на Мойсея, че заради благото на отечеството един може да се убие, може да се заколи, да се обеси. То е друг въпрос. Тогава влизат религиозните хора и казват – Господ ги е наказвал. Не, Господ не направи ада. Ада го направиха хората.

Господ казва: „Душата ми не съизволява със смъртта на хората.“ Ако един човек се самоубива, Господ не съизволява. Адът е направен от хората, не от Бога. Ада другояче го разбирам.

В света при появяването на човека се явиха две школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха по възгледите на светлината и тъмнината. Едните поддържаха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. – Другите поддържаха обратното: че при тъмнината човешкият живот може да се развие по-добре. Онези на тъмнината казваха, че светлината може да се използва за един много малък кръг и тесен кръг. Светлината никога не трябва да се дава. Те аргументираха, доказваха, че като спи човек, трябва в тъмнина да спи. И като се върти земята, трябва тъмнина.

И те се разделиха на две ложи: бели и черни братя с противоположни възгледи. Едните казваха, че човек трябва да се ограничи в затвор. Туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода. Чрез убеждение да го убедиш.

Следователно има два вида хора: едните, които вървят по правия път на светлината, а другите, които вървят по пътя на тъмнината. Това са възгледи за живота. Ти искаш да бъдеш враг, това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия, това е път на светлината. Искаш да имаш знание – да го използваш за себе си, ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за благото на ближните си, ти вървиш по пътя на светлината. Ти не си ходил в онзи свят, ти имаш блага и искаш да ги опиташ само за себе си, ти вървиш по пътя на тъмнината.

Из: „Живот вечен“, Неделни беседи, София, 16 април 1933 г.
Източник: 
petardanov.com
Снимка: Петър Дънов, Учителя (1864-1944), petardanov.com

3353 Преглеждания