Усилието е чест за тялото и спасение за душата ╫ Св. Амвросий ОПТИНСКИ

„Който е привързан към земния хляб, тоест към земните удоволствия и блага, няма да вкуси от хляба на ангелите.“

вторник, 26 октомври, 2021

Преподобният Амвросий Оптински (1812-1891) е един от най-прославените духовни наставници на Оптинската пустиня, първият от Оптинските старци, канонизиран от Руската православна църква през 1988 г. Предполага се, че именно той е първообразът на стареца Зосима от романа на Достоевски „Братя Карамазови“. Споделяме някои негови мъдрости и съвети, отправени към търсещия спасение и жадуващия за вечен живот човек.

(1812 ~ 1891)

╫ Кратки съвети към желаещия да се спаси

В Писанието е речено: ако някой те удари по дясната буза, обърни му и лявата. Това означава: ако някой те клевети или напада без вина, той те удря по дясната буза. Не роптай, ами понеси търпеливо удара и му обърни лявата си буза – спомена за твоите неправедни дела.

„По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Мат. 19:24). Бедността спасява, а не богатството.

Пречки на пътя към спасението са: любовта към похвалите и хорското признание; любовта към телесните удоволствия и материалните блага; нестраненето от съблазнителни предмети.

Царството Божие не е в думите, а в делата, тоест в изпълнението на всичко, което е заповядал Господ. Няма полза от молитви и ходене на църква, ако не живееш праведно и нямаш дейна любов към хората.

Молитва без дейна любов към хората е безполезна. Плод на истинската молитва е любовта към ближните.

Имай в гърдите си сърце топло, състрадателно и жалостиво, а не хладно и пресметливо – и ще се спасиш.

Който е привързан към земния хляб, тоест към земните удоволствия и блага, няма да вкуси от хляба на ангелите.

Не можеш да станеш християнин, без да промениш из основи своя живот, без да намразиш онова, което си обичал, и да обикнеш онова, което си мразил, без да се отречеш вътрешно от света и фалшивите радости, които той предлага.

Иска ни се да наследим Царството Небесно и да бъдем с Христос, а да се потрудим заедно с Христос и да пострадаме заедно с Него – това не ни се иска, никак не ни е по вкуса.

Трите стъпала, които водят към смирение, са: да съзнаваш голямата си немощ душевна и телесна; да се самоукоряваш и да обвиняваш за всичко себе си, а не другите; да търпиш с благодарност.

Притчата за богаташа завършва тъй: „Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20). Жаждата за материални блага е погубила много души.

Ако си богат, смятай, че твоите пари са на бедните. Не ги пести.

Който има много грехове и е слаб в борбата с греха, нека върви по пътя на смирението, прошката и неосъждането на другите.

Грижите и неволите, които идват от болестите, хората и външните обстоятелства, трябва да понасяме със смирение и благодарност; а изкушенията на дявола се побеждават само със смирение.

Който върви по пътя на любовта към ближните, ще запази благодатта, която е получил от Бога.

Един селянин пътувал на кон през пазарния площад. Наоколо – тълпи народ, блъсканица, врява. А той не поглежда ни наляво, ни надясно, ами само побутва лекичко кончето си: „Хайде полекичка! Хайде напред!“, и така малко по малко, крачка по крачка, прекосил целия пазар. Така и ти: каквото и да говорят помислите, ти си гледай работата – моли се и се движи напред.

Голяма духовна утеха се дава за молитвата за живи и умрели.

Как да подражаваш на Бога? 1. Бъди милостив. 2. Бъди кротък и мирен, без завист, вражда, злопаметност. 3. Обичай всеки човек.

Земната участ на човека е – грижи, усилия, болести, подвизи, тъги, страдания, лишения. Както е казал цар Давид: „Нямат мира моите кости от греховете ми“ (Пс. 37:4). И праведният Йов: „Не е ли изпитание земният живот на човека?“ (Иов. 7:1).

„Бъдете мъдри като змии“ (Мат. 10:16). Когато змията иска да се освободи от старата си кожа и да се облече в нова, тя се провира през тесни места. Така и всеки, който иска да се отърве от овехтелия стар човек в себе си, трябва да върви по тесния път на евангелските заповеди.

Любовта към ближните е най-краткият път към Христос.

Господ в Гетсиманската градина е плакал, защото е знаел, че малко хора ще се възползват от Неговите кръстни страдания, а мнозина поради злата си воля ще се отдалечат от спасението.

~ Дванайсетте добри другари:

1. Правда – от смърт избавя.

2. Чистота – при Бога води.

3. Молитва – съединява с Бога.

4. Любов – дето е любовта, там е Бог.

5. Смирение с благодарност – от това сам сатаната трепери.

6. Разсъдителност – над всички добродетели.

7. Вършене на добро – бърз път към спасението.

8. Въздържание – то не се нуждае от заповеди.

9. Усилие – чест за тялото и спасение за душата.

10. Покаяние – радост за Бога и ангелите.

11. Неосъждане – спасение без трудове и мъки.