Достатъчно интелигентни, за да бъдат слепи, и достатъчно слепи - да бъдат фашисти ♥ Христо СМИРНЕНСКИ

„Напразно боядисвате и подмладявате стария свят - уви, има една болест, от която изцеление няма - старостта!“

(Христо Смирненски, 1922)

Политически калейдоскоп

Разправят, че монархизмът умирал. Моля ви се: кайзер Вилхелм и цар Фердинанд – двамата злополучни ексвладетели – си правят инжекции за подмладяване. Единият от тях даже успял да се сгоди. Така пишат поне вестниците. И тъй трябва да бъде, защото за човечеството е от съдбоносно значение: две ли са, или три бръчките по лицата на Вилхелм и Фердинанд? Кой каквото ще да каже, но старият свят напомня един запасен капитан от българската армия. Тоя неизвестен иначе капитан е забележителен с неуморимата си енергия да боядисва в черно побелялата си брада. И когато завали дъжд, трагедията на подмладения старец е неописуема – както е неописуема трагедията на старите дипломати, когато мефистофелската брадичка на Чичерин се мерне в някоя заседателна зала.

– Напразно боядисвате и подмладявате стария свят – уви, има една болест, от която изцеление няма – старостта!

А тая болест е обхванала всички стави от организма на затлъстелия старик. И шега ли е, мислите, една болест с поне двеста различни усложнения? В Америка – финансово затлъстяване около бъбреците, в Англия – ирландска кашлица и зъбобол от безработицата, в Германия – валутна анемия и репарационна жълтеница, в Италия – фашистко кръвохрачене. Франция пък се гърчи в странна психическа аномалия и току препасва ножове и мечове – не, напразно се подмладява старият свят. И когато утре или други ден завали пак кървав и огнен дъжд по бойните полета, ще се намерят ли слепци, които през дима и пожарите да не съзрат отвратителната, покрита с пяна усмивка на стария свят? Ще има, разбира се. Струва ми се, че социалпатриотичните вождове, които днес в Хага наподобяват бабички в черква на велики петък, тези именно люде пак ще въздъхнат:

– Значи, 10 милиона убити от Втората световна война? Ааа, елате да протестираме против третата…

А че старият свят пак върви към една нова война, никой не би отрекъл. Наистина, краката му са малко слабички, но подпирайки се с тояжката на световния социалпатриотизъм – ще смогне пак да подпали фитила. Но щом той направи тая глупост – едва ли и тоя път ще може да се изтегли от дима и пламъците. А той ще направи тая фатална стъпка. Това може да гарантират и Лудендорф от Германия, и Поанкаре, и Мусолини, и лорд Кързон от Антантата. Не ще го отрекат и румънските студенти националисти, които са толкова учени, че ги е жал, задето се режат труповете, и толкова добри са, че постилат улиците с нови трупове. О, ако тия „интелигентни“ младежи се бяха сетили, че това са трупове на бедни хора, тогава никой от тях не би протестирал… Ако бяха си спомнили и колко трупа и заради кого изгниха по бойните полета… Но те са достатъчно интелигентни, за да бъдат слепи, и достатъчно слепи  да бъдат фашисти.

Единствената надежда за мира пак остава в Америка. Тая благородна страна, която „не се интересува“ за Европа, но все пак в Лозана изпраща свой „наблюдател за нефта“, тя пак е с намерение да се бори против войната. Никой не може да забрави миротворната роля на Уйлсона, който толкова се унесе в проповеди против войната, че сам неусетно смени палмовото клонче на мира с крупен „миротворен“ меч… В американския сенат е пуснат един сапунен мехур. Един от сенаторите внесъл предложение за свикване конференция, която да има за цел намаляването на въоръженията. Председателят Хардин трябвало да изработи програма за ограничаване на въоръженията. Всъщност, от нова програма няма нужда – има такава още от Вашингтонската конференция. Остава да се извади от дипломатическите шкафове, да се поотърси от праха и паяжините и да й се смени датата. Разбира се, после пак трябва да си влезе в шкафа. По такъв начин Хардинг ще се прослави като по-голям миротворец от Уйлсона. Па и самият сенатор ще мине за искрен борец против братоубийствените войни, още повече, когато и самото му име е Каин.

Из: „Избрани творби“, Том 2, Христо Смирненски, изд. „Български писател“, 1968
Снимка: Христо Смирненски, 1922; Институт за литература, dictionarylit-bg.eu

1490 Преглеждания