„Не зная наистина, дали заслужавам, един ден светът да окичи с лавров венец ковчега ми. Поезията, колкото и да я обичах, беше всякога само свещена играчка или осветено средство за божествени цели… Но меч трябва да положите върху ковчега ми, защото аз бях доблестен воин в освободителната бран на човечеството“ ~ Хайнрих ХАЙНЕ (1797-1856), един от най-влиятелните немски поети на XIX век.
Портрет на Хайне от Мориц Даниел Опенхайм (1831)
♥ В божия обор огромен…
В божия обор огромен,
назован от нас земя,
всяка твар намира ясла
с подходящата кърма.
***
♥ Такъв е светът
Който много има, скоро
още повече добива;
малко има ли, туй малко
в чужди джобове отива.
Нямаш ли обаче нищо,
по-добре умри тогава -
само който има нещо,
да живее има право.
***
♥ В един албум
Добрите гинат, лоши побеждават,
не хвалят мирти, а тополи сухи,
вечерникът в които свири глухо,
не тиха жар, а буен пламък славят.
Напусто ще браздиш до смърт Парнаса,
от семето напусто плод ще чакаш!
Знай: отнапред умникът куткудяка,
а след това яйце невзрачно снася.
Рога сложи си яки и бодливи,
пиши усърдно критики хапливи
и всявга блъскай тъпана си здраво.
За внуци не пиши, а за тълпата,
със гръм и трясък карай занаята
и от сганта ще бъдеш обожаван.
***
♥ Не разбирахте ме вие…
Не разбирахте ме вие,
не разбирах ви и аз;
в кал затънали до шия,
ний разбрахме се завчас.
***
♥ Цъфти и вехне всяка…
Цъфти и вехне всяка
възторжена мечта;
цъфти и вехне друга -
така е до смъртта.
Добре го знам и то ми
вгорчава всяка страст;
сърцето ми е мъдро,
ала загива в мраз.
Из: „Хайнрих Хайне. Избрани стихотворения“, изд. „Хемус“, 1947 г.
Портрет на Хайне от Мориц Даниел Опенхайм (1831), bg.wikipedia.org
