За нашенските нрави и широките компетенции на некомпетентните с два текста на изтъкнатия ни писател, фейлетонист и преводач Змей Горянин (псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров).
Змей Горянин (Светозар Димитров - 1905–1958 г.), © ДА Архиви
Новото изкуство
Може и прост да съм. Приемам. В България, ако си прост, ще бъдеш по-оригинален. Всички са толкова потресающо умни, учени и познавачи, че простият човек някак си по-добро самочувствие има.
Прост съм и толкова! И съм доволен. Не се мъча да разбирам новото изкуство в Общата изложба. Редовно се храня и спя, и на работа ходя.
А ако не бях прост, можех да повредя функциите си.
Можех, например, да се съсипя от размишления: може ли дамски бюст да се изобрази с пелте от грис и сладко от вишни, може ли да мине за натура морта един портрет, ако вместо ухо му се сложи дръжка от делва и най-сетне - може ли една тиква да мине за апокалиптично животно, щом й прикачат два крака от костенурка и два от петел.
Сега съм си добре. Не разсъждавам върху такива неща и ми е леко на съвестта. Възприемам ги като Свето Писание: щом са станали, значи Господ ги е направил.
Какво са виновни хората, ако Господ им разбърка акълите? Това може и с цел да е станало.
Може и за моето невежество да е направено, сиреч: виж се, господине, колко си прост!
*В. „Литературен глас”, 28 октомври 1936 г.
***
Широка компетентност
В старо време, при аутопсиите, лекарите, за да не се обременяват с излишна работа, зашивали всички вътрешности на аутопсирания, включително и мозъка, в коремната кухина на трупа.
Не знаем положително дали духовете на така аутопсираните личности са се преродили в авторите на научни-художествено-критични творения, разпилени из вестниците, но такова впечатление се добива. Жалко, наистина!
У нас всички пишат. Но това, че всички пишат не е толкова страшно, но, колкото това, че за всичко пишат: бакалите - за литература и музика; литераторите - за политическа икономия и производство на тютюн; географите - за значението на витамините, а медиците - пътни бележки и описания на тоя, що духа.
Някои наричат тия словесни проявления „широка компетентност”.
Може би.
От тая „широка компетентност” обаче се явяват недоразумения, които могат силно да засегнат чувствителните хора. Да подействуват на нервите им.
В брой 1956 на в-к „Търговско-промишлен глас” някой си д-р Ив. Малеев илюстрира „широката” си компетентност по географските въпроси така:
„Търново и днес е накацал и е прибран върху четирите хълма… Хълмовете и до днес са голи…” - Хълмовете не биха били голи, ако по тях имаше дървета, а Търново би „кацнал” направо върху клонете на дърветата. Даже би било по-живописно.
„Долу лъкатуши Янтра, увива се като осморка около хълмовете, едва се движи към тракийското поле…”
Ние не сме медици, но мислим, може някой лекар да препоръча на колегата си Малеев да започне системно лекуване на своите нерви. Тогава бихме посъветвали веселия автор да се възползува от хладните води на Янтра, от които сигурно ще научи, че въпреки желанието му не течат из тракийското поле, ами се вливат в Дунава.
Ето такива неудобни работи прави „широката компетентност”. Но мнозина й вярват. Тя си служи с суперлативни похвали, за които не дава обяснения. А тия похвали гъделичкат.
Защото случаят с Търново е равносилен на стотиците критики, писани от „широко компетентни” хора.
А когато някой по-тясно компетентен (но наистина компетентен) каже две честни приказки, дават го под съда, за да си правят художествено-артистични реклами.
Казват, че и в Холивуд било така. Ние не знаем.
*В. „Литературен глас”, 19 ноември 1932 г.
***
Снимка: Змей Горянин (Светозар Димитров - 1905–1958 г.), ДА Архиви, bg.wikipedia.org
