„Българинът сега точно пред никого и пред нищо не сваля капа, освен пред новия си Бог - парата.“
Николай Хайтов (1919 -2002)
Българинът е като лисицата (1993 г.)
Какво ни отличава от другите народи и може да ни отвори брод в бъдното?
Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.
Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна. Поддава се на облагородяване, но има опасност да се разтворим в бушуващия около нас световен културен океан, Щом една могъща Франция създава закон за опазване на езика, мислете му на какви рискове са изложени по-малки те от нея държавици. Ние продължаваме да се кичим с чуждите думи както диваците с шарени кратунки и дрънкулки. Нямаме самочувствие и гордост. Накарай един народ да се срамува от себе си и той е наполовина свършен.
Казвали сте, че българинът, преди да отсече дърво, е свалял капа и е заставал коленопреклонно пред него. Има ли нещо в тоя живот, което да го накара да свали капа днес?
Българинът сега точно пред никого и пред нищо не сваля капа, освен пред новия си Бог - парата. Колко време ще продължи това - не знам, но се опасявам, че доста ще е дълго…
Моята надежда е, че сега българинът потъва, пада към дъното, но като стигне и се удари в него, може от сътресението да дойде на себе си и да разбере, че националните идеали не са празна приказка, а средство за оцеляване, съдба. Защото и скучно, и безсмислено е човек да живее само за себе си, заради дебелото си черво, вън от собствения си национален организъм.
* Фрагменти от интервю с Хайтов, в. „Експрес“, май 1993 г.
От: „Троянските коне в България“, Николай Хайтов, Изд. „Христо Ботев“, 2002
Снимка: Николай Хайтов (1919 -2002), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
