Упадъкът на интелигентността има един естествен спътник - страха ♥ Ориана ФАЛАЧИ

„Страх от мислене, страх от изводи, противоположни на наложените чужди формули. Страх, че не си доста­тъчно покорен, раболепен, че не си в строя и следователно подле­жиш на заклеймяване, на гражданска смърт, с която бездушните и инертни демокрации изнудват гражданите.“

(1929 ~ 2006)

Упадъкът на интелигентността - общата и личната

Упадъкът на интелигентността - общата и личната - имам предвид несъзнателният интелект, който ръководи инстинкта за самосъхранение, и съзнателният интелект, направляващ учението, осъзнаването, преценката. Тоест интелигентността, която ни помага да различим доброто от злото. Пара­доксално е, но сега сме по-малко интелигентни от времето, кога­то не можехме да летим до Марс, когато не можехме да заменим отрязана ръка, извадено око или болно сърце. Когато не можехме да клонираме овца или себе си. Съзнанието ни беше по-ясно, мисълта ни беше по-бистра в годините, когато нашите училища не бяха достъпни за всеки, когато нямаше технологии, които премах­ват мъките на глада и несигурността за бъдещето и правят живота лесен за всички. Когато това изобилие го нямаше, и ние трябваше да решаваме живота си, трябваше да мислим с главите си. За раз­лика от днес. В най-дребните неща от всекидневието, днешното общество решава вместо нас. Решенията са опаковани като готова храна. „Ние мислим вместо вас, затова не мислете повече“ - това е вледеняващият надпис, проблясващ в ъгъла на телевизионния екран, когато превключвам на канала за наука и научна фантастика. Същото правят и проклетите компютри, като автоматично попра­вят грешките и ти предлагат най-доброто решение. Така хората дори не могат да научат правописа. Хората се отпускат, а това води до оглупяване. Следователно хората вече не използват това, което носят на раменете си. Мислят, но без да използват главите си. Дори и за да изваждат, събират, умножават и делят числа. Когато бях дете, всички можеха да правят това, дори и неграмотните. В бака­лията имаше ръчен кантар с теглилки и продавачът трябваше да използва мозъка си, за да изчисли цената на сирене, което тежи 122 грама, риба - 639 грама, или пиле с тежест 270 грама. И продавачът точно това правеше - бързо, безпогрешно. В онези години глупа­вите в никакъв случай не можеха да станат продавачи в бакалия, плод-зеленчук, месарски или рибарски магазин. Днес всеки може да стане продавач. Дори невежите модисти и манекенки, които ме представят покрита с куршуми и не знаят кои са Жана Д'Арк, Ма­рия Стюарт, Мария Антоанета и Екатерина Велика. Защото днес електронните везни, които измерват тежестта и изчисляват цената, замениха кантара с теглилки и мислят вместо продавачите. Кога­то бях дете, газовите и електрическите готварски печки бяха лукс, достъпен само за богатите. За да си сваря яйце, трябваше да запаля огън с въглища. Огънят трябваше да се разпалва с духалка. Днес е достатъчно само да завъртиш един ключ и готварската печка сама започва да работи. Всичко това би било огромно преимущество, ако хората използваха спечеленото време, за да мислят, да изобре­тяват, да се впуснат в света на идеите, да разделят доброто от зло­то, да разберат, че някой ги мами и им налага волята си. Ако...

Мозъкът е като мускул. Както всички други мускули, мозъкът има нужда от упражнение. Ако не се упражнява, той става ленив, бавен. Атрофира като краката ми, защото седя пред бюрото с месе­ци. Месеци наред аз не се движа. Мозъкът губи интелигентността си, защото атрофира. Нещо по-лошо: мозъкът оглупява. Затова той не може да мисли, да преценява и се покорява на решенията, взети от други, предава се на готовите решения. Мозъкът приема без­критично мисли, преработени и опаковани като полуготова храна. Всъщност приема рецепти, не толкова мисли. Поглъща формули за вяра, а не идеи. Като формулата на пацифизма, на империализма, на съжалението, на фалшивата доброта, на расизма, конформизма, страха. Разбира се, мозъкът прави всичко това, без да го осъзнава. Защо? Защото тези формули са отрови, които са безцветни, без­вкусни, без мирис. Тези формули са като арсеник, поглъщан дълго време. Нищо не е по-беззащитно, нищо не се поддава по-лесно на манипулация от атрофиралия мозък. От глупавия мозък, от мозъка, който не мисли, или мисли с чужд мозък. Можете да напълните такова съзнание с каквото искате - от баснята за милостивия Ал­лах до догмата за девствеността на Богородица. Можете да нака­рате такова съзнание да повярва, че Исус е пророк на исляма, че има девет съпруги и осемнадесет държанки, проповядва историята за „око за око, зъб за зъб“ и е починал на 85-годишна възраст от пневмония. Можете да убедите такъв мозък, че Сократ е сириец от Дамаск, Платон е иракчанин от Багдад, Коперник е египтянин от Кайро, Леонардо да Винчи - мароканец от Рабат и всички са завър­шили университета в Кабул. Можете да убедите такъв мозък, че Буш е наследник на Хитлер и чете всяка сутрин на закуска „Моята борба“. Че Шарон е толкова дебел, защото яде палестински деца, че ислямската култура е най-висшата, и че без исляма Западът ня­маше да съществува. Можете да накарате човек с такъв мозък да повярва, че мултикултурализмът е „категоричният императив“ на Имануел Кант, че нашето спасение е в Корана, че мюсюлманите искат да се интегрират, а шарените знамена са символ на мира. Както и че хора като мен са реакционери, войнолюбци, убийци. Атрофиралият мозък ще приеме всяка лъжа, всяка глупост, защото не може да мисли самостоятелно, не може да събере две и две, не може дори огън да запали. Закърнелият мозък поглъща всяка неле­пост и я изплюва и разпространява автоматично, както завъртаме ключа на газовата печка и четем цената на електронната везна. Но такъв мозък не само е атрофирал, той е лоботомизиран, опериран. Лоботомията е умствена кастрация, която прилича на сексуалната кастрация. Състои се в отрязване на нервните връзки, контроли­ращи мисленето. Нервните връзки управляват мисленето, както тестикулярните връзки контролират тестисите. Когато ви лоботомизира, вие спирате да мислите. Когато ви кастрират, половите ви желания изчезват. В двата случая се превръщате в послушно оръдие в ръцете на мъчителя си. И ако мъчителят действа, защото се страхува, той предава страха си на лоботомизираният послушник. Упадъкът на интелигентността има един естествен спътник - страха.

Нека повторя тази дума, която мразя, но използвам посто­янно - страх. Страх от мислене, страх от изводи, противоположни на наложените чужди формули. Страх от открито слово, водещо към преценка, различна от общоприетата. Страх, че не си доста­тъчно покорен, раболепен, че не си в строя и следователно подле­жиш на заклеймяване, на гражданска смърт, с която бездушните и инертни демокрации изнудват гражданите. С две думи - страх да бъдеш свободен, да рискуваш, да бъдеш смел. „Тайната на щас­тието е свободата, а тайната на свободата е смелостта“. Автор на тези думи е Перикъл, който е знаел какво говори. Днес щастието се преследва с доста непочтени средства, а смелостта е лукс и екстравагантност, презирана и считана за лудост. Страхливостта, обаче, се счита за евтина храна за продан във всеки магазин. Магазинът на потисниците, които продават страх, маскиран като фалшива ре­волюция. Магазинът на измамниците, които се преструват на ри­цари, само когато нищо не рискуват. Магазинът на нищожествата, които живеят от лъжливото представяне на равенството. Страхли­вците винаги търсят убежище в равенството, никога в свободата. Колко прав е бил Алексис дьо Токвил с мисълта си, че женитбата, върху която е построена демокрацията, се е провалила - женитбата между равенството и свободата. Провалила се е, защото можем да бъдем равни и под робство. Защото човешките създания обичат много повече равенството, отколкото свободата. Защото в море­то на колективизма равенството освобождава хората от бремето на отговорностите. Равенството не изисква жертвите и смелостта, които са необходими за свободата. Иначе казано - равенството не се нуждае от свобода. Колко прав е бил Токвил, когато казва, че в демокрацията думата равенство означава само равенството пред законите на държавата, но не и равенство на умовете и мо­рала. Нито на ценностите, интелигентността и смелостта. Токвил е отново прав като казва, че в демокрацията гласовете се броят, но не се претеглят. Това е причината количеството да се цени повече от качеството в демократичните страни и почти винаги неинтелигентните да управляват останалите.

Токвил е казал също, че не трябва да съдим прекалено строго тези, които правят грешки. Но с това не мога да се съглася. „Мекушав доктор не може да лекува болести“ - казваше майка ми, когато бях дете и не исках да промива раните ми със спирт. Не с мълчание или незаслужени хвалби ще разбудим съвестта на хората и ще ги накараме да загасят пожара в Троя.

Из: „Силата на разума“, Ориана Фалачи, ИК МаК, 2008 г.
Снимка: commons.wikimedia.org

34319 Преглеждания