През този мразовит януари филмът „Петя на моята Петя“ стопли сърцата на хиляди български зрители със своята поетична нежност. За бунта на младостта, за душата, жадуваща простор и времето, което имаме на тази земя, препрочитаме стиховете на Петя Дубарова. С обич ♥
(13-годишната Петя Дубарова, Дом-музей „Петя Дубарова”, Бургас)
♥ Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
*Снимка на 13-годишната Петя Дубарова, Дом-музей „Петя Дубарова”, Бургас
*„Петя на моята Петя“ (2021 г.) - Алиса Атанасова в ролята на Петя Дубарова и Александра Костова в ролята на Петя Монова, режисьор Александър Косев, по сценарий на Нели Димитрова и Валентина Ангелова, оператор Иван Вацов, музика Георги Стрезов, продуцент Николай Урумов (Бъф Пикчърс ЕООД)
