10 принципа за духовен оптимизъм
За Божествения план, пътя на душата и петия принцип за духовен оптимизъм, споделено от книгата на индийския лекар, мислител и писател „Защо Бог се смее“ (изд. „Кибеа“)
10 принципа за духовен оптимизъм
♥ Има план и душата ви знае какъв е той
Петият принцип е антидотът на безсмислието. Той гласи, че вашият живот има цел. Вие я определяте на нивото на душата си и след това тя се разгръща в ежедневния живот като част от Божествения план. Колкото по-дълбоко сте свързани с плана, толкова по-мощна става целта в живота ви. Нищо не може да я спре. Когато пиша за духовния път, аз достигам до идеята, че трябва да се освободя от терминология като „душа”, „Бог” и „дух”. Защото доколкото има само една действителност, ние не се нуждаем от отделен, обикновен речник за ежедневното ни съществуване и друг – специален речник за висшето ни съществуване. Или всичко е духовно, или нищо не е. В очите на Бог ходенето по вода е толкова свръхестествено, колкото и способността на хемоглобина да се свързва с кислорода в кръвната клетка. Нито едното, нито другото се вижда с просто око и двете принадлежат към безкрайно разгръщащия се план на сътворението. И все пак някак ни се струва, че един живот, изпълнен с цел и съдържание, трябва да е по-близо до Бог, отколкото друг живот, прекаран в безцелно.
Дуализмът упражнява мощно влияние върху ума – не можем да се освободим от категориите висш–нисш, по-добър–по-лош. Това, което е трудно да се разбере, е, че Бог, тъй като не иска нищо, не изисква и нищо от нас. В духовен смисъл един живот не е повече или по-малко ценен от друг. Крадецът днес ще се прероди в утрешния светия и обратното. В Божествения план всеки има роля. И тъй като Бог е във вас, вие самите имате абсолютното право да избирате ролята си в Божествения план. Как се осъществява този план в практически смисъл? Основен в него е въпросът за възприятието. Когато сте били бебе, вие сте се възприемали по много ограничен начин. Това, с което не сте могли да се справите или да разберете, се е предоставяло като грижа на баща ви или майка ви. Те са ви хранили, докато вие се научите да се храните сами, осигурявали са ви подслон, докато вие самите можете да си го осигурите и така нататък.
Докато сте развивали все повече и повече способности, вашето усещане за това къде се намирате по отношение на околния свят се е променяло. С други думи, с всяка ваша крачка към самодостатъчност, вашето възприятие се е променяло. Божественият план е подобен на това. В началото личната сила е много ограничена. Егото предполага, че трябва се подсигурява като грабва това, което иска, и отхвърля останалото. Възприятието на този етап се ограничава до самия индивид; кръгозорът е доста ограничен. Всичко, което има значение, е каква е ползата за „аз, мен и моето”. Егото не се интересува от това как азът се свързва с всичко останало. Каква ирония: на този етап, когато са ни дадени външни сили и власт да диктуваме събитията, именно егото се чувства най-мощно. С разширяването на възприятието се разширява и вътрешният потенциал. Отвъд егото един по-различен кръг се разширява във всички посоки.
В Божествения план, на нивото на душата човекът може да се разширява безгранично. Вие започвате да наблюдавате колко невероятно е организирано сътворението с каква идеална грижа и безкрайна интелигентност. Колкото повече се разширява възприятието ви, толкова повече се доближавате до Бог. Няма нужда дори да го търсите, трябва само да погледнете. В крайна сметка, всичко е вече Бог, така че е въпрос да виждате все по-надълбоко. Придобивате визия, която е в хармония с най-фините аспекти на красотата и истината. Едно от най-големите блага на съществуването е, че всеки се ражда с желание да прозре все повече и повече. Ето защо индийските мъдреци вярвали, че дори мисленето за Бог е знак, че той със сигурност един ден ще се появи. Оказва се, че разширението на съзнанието е самият Божествен план. Няма друг. С разширяването на вашето съзнание вие все повече се убеждавате, че сте част от Божествения план. Нищо повече не се изисква от вас, а и никога не се е изисквало.
От: „Защо Бог се смее“, Дийпак Чопра, превод Яна Божинова, изд. „Кибеа“, 2010 г.
Снимка: goodreads.com
