За пътя към радостта и първия принцип за духовен оптимизъм, споделено от книгата на индийския лекар, мислител и писател „Защо Бог се смее“ (изд. „Кибеа“)
(Laughing Child, Frans Hals, c.1625)
10 принципа за духовен оптимизъм
В света на нещата няма място за любящата интелигентност, известна като Бог, който контролира сътворението и му дава смисъл. И все пак по пътя към радостта вие откривате, че смисълът е самата основа на живота. Смисълът лежи дълбоко. Духовният оптимизъм също е вътрешно преживяване. Той се основава на любовта, красотата, творческата сила и истината, които човек открива на нивото на душата. Когато започнете да се изследвате на вътрешно ниво, вие използвате интуицията. Много разпространена е погрешната представа, че интуицията няма нищо общо с науката. Самият Айнщайн обаче е казал, че това, което го отличава от атеистите, е, че „те не могат да чуят музиката от небето”.
Всъщност и науката, и духовността зависят от интуицията, защото най-големите научни открития са направени чрез творчески скокове, а не като се следва някаква права пътека от установени факти. Вие използвате интуицията си всеки ден, за да се убедите, че сте живи или че маргаритките са красиви, или че истината е по-добра от лъжата. Пътят към радостта е в това да задълбочите интуицията и да я направите по-леснодостъпна. Веднъж интуицията ми казва какво е да си жив, след това аз мога да изследвам какво означава животът ми, откъде е дошъл и накъде отива. За щастие, няма сила във Вселената, която да е по-мощна от интуицията. По духовния път вие разбирате няколко основни принципи. Когато те се разкриват, действителността се променя. Само вярванията не могат да трансформират събитията около вас, но разбирането може. Прилича на разликата между това да вярваш, че си благословен, и действителното разбиране на Божията милост в света. Принципите, които ще намерите по-долу, са мощни инструменти за разбирането. Когато разбирането расте във вас, изчезват границите на личността, в която можете да се превърнете; единственото сигурно нещо е, че ще бъдете трансформирани.
Първи принцип
♥ Най-здравословната реакция към живота е смехът
Този първи принцип служи като антидот на страха и тъгата и ви насърчава да преживявате живота като нещо забавно. Когато тръгнем по пътя, радостта може да идва и да си отива като малки проблясъци. Обаче най-накрая смехът ще разсее страданието, също както вятърът отвява пушека и праха.
Страданието е един от най-убедителните аспекти на илюзията, но въпреки това то е нереално. Тук важи златното правило: Това, което е истинско в материалния свят, в Божия свят е фалшиво, и обратно. Материалният свят изглежда подвластен на кризите и страданията и поради това най-нормалният начин да се подходи към живота е с тревога, безпокойство и в позиция на отбрана. Но когато съзнанието ви се промени, вие разбирате, че самият живот не би могъл да съществува без в основата му да лежи творческата сила; че този непрекъснат акт на сътворение е сам по себе си израз на възторг. Същото сътворение е в основата и на вашия живот.
Всъщност през призмата на материализма имаме най-неточния поглед към света: през нея ние гледаме на съзнанието просто като на случаен страничен продукт на мозъчната химия, както и на силата на ума като на мит. Като отъждествяваме най-дълбоката действителност със сблъскването на инертни атоми в мъртвешкия студ на Космоса, ние отричаме всичко, което поддържа живота и му придава някакъв смисъл: красотата, истината, изкуството, любовта, почтеността, общността, откритията, любопитството, вътрешното израстване и висшето съзнание. Какво общо има между всички тези качества? Те зависят от интуицията. Няма никакво обективно доказателство, че любовта е красива, нито пък че истината може да ви направи свободни. По-скоро вие трябва да осъзнаете това чрез вътрешния си опит. По пътя към духовното всичко зависи от промяната в съзнанието; нищо не зависи от сблъскването на атомите. Това, с което разполагаме, са две противоположни схващания за света, които се борят за признанието ви.
Кое е по-добре: да сте духовен или да сте материален човек? Бог проста добавка към физическото съществуване ли е или е в корена на съществуването? Изборът не е лесен, защото равновесието между доказателствата е силно нарушено. Повечето от нас имат широки лични познания за материалния свят, но ограничени лични познания за Бог. А Бог има нужда от много доказателства. Той трябва да докаже, че го има и че може да се разчита на него, както може да се разчита на камъка или на дървото. Ако искаме да твърдим, че Бог поддържа живота, той би трябвало да го поддържа по същия жизненоважен начин като въздуха, водата и храната. С други думи, не е лесна работа да осъзнаете Бог. Може да отнеме цял един живот – ако имате късмет. За да започнете това пътешествие, трябва да приемете идеята, че всичко, което виждате около себе си, е далеч по-малко реално от Бог. Вие трябва да поискате да видите истината „с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум”, както казва Иисус. Това всъщност е отдаване на радостта. Когато почувствате моментно щастие или когато ви се прииска да избухнете в смях, или се усмихвате без видима причина, вие зървате вечната реалност. За един кратък миг завесата се е разтворила и можете да преживеете нещо отвъд илюзията. След време тези моменти на радост ще започнат да се вплитат един в друг. Вместо да са изключение, те ще се превърнат в норма. Няма по-добър начин да разберете, че вие израствате с осъзнаването на Бог
От: „Защо Бог се смее“, Дийпак Чопра, превод Яна Божинова, изд. „Кибеа“, 2010 г.
Картина: Laughing Child, Frans Hals, c.1625; chinaoilpaintinggallery
