„Числеността на коренното население на европейските страни намалява, тъй като инстинктът за продължаване на рода спи, а разумът диктува на човека да не обременява живота си с грижи, свързани с отглеждането на деца.“
Проект „човечество“ успех или провал?
Изглежда, че днес цялата Планета (като едно живо същество) е заинтересована да бъде намалена разумността на хората (в областта на науката, техниката и технологиите), за да бъде по-малко нагрявана и затрупвана с боклуци, както и за да бъде ограничено унищожаването на природните ресурси и горите. Всъщност тези процеси са вече задействани, тъй като числеността на населението с преобладаващо инстинктивно поведение непрекъснато се увеличава - населението на страните, разположени в Африка и Азия, расте и мигрира в Европа и Америка. А числеността на коренното население на европейските страни намалява, тъй като инстинктът за продължаване на рода спи, а разумът диктува на човека да не обременява живота си с грижи, свързани с отглеждането на деца. Този затворен кръг представлява забавна картинка: колкото по-бързо се придвижваме напред в областта на науката, толкова по бързо ни сполетява екологична или някакъв друг вид катастрофа, която отново събужда у нас инстинктивното (може да го разбирате и като животинското) начало.
Как да прецените доколко силно се проявява у вас инстинктивното начало, т.е. до каква степен сте примативен човек?
Можем да направим примерни експертни оценки за определяне степента на примативност, присъща за жителите на различни страни. Това ще са средни оценки по отношение на цялото население на съответната страна. Естествено, известен брой хора измежду жителите на различните страни се отличават със значително по-висок или по-нисък процент примативност. И така, най-високи са показателите на примативност при жителите на страни, разположени в Африка, Азия и Близкия Изток. Средната оценка на тяхната примативност е 75-80%. Жителите на страни, разположени в Средна Азия и Кавказ (бивши републики на СССР) са със средна оценка на примативност 65-70%. Примативността на жителите на Русия може да бъде оценена средно 55-60%, като тези проценти намаляват поради стабилизирането на икономическата и политическата ситуация в последните години. Примативността на коренното население на САЩ (без афроамериканците) може да бъде оценена средно с 40-45%, а на жителите на Европа (с изключение на южните страни) - 20-25%. Оценките са експертни, тъй като не са провеждани сериозни изследвания на този показател.
Характерни черти на хората с висока примативност
Точно позициониране на собствената си личност в човешката йерархия (т.е. съобразяване на поведението с мястото в групата) и най-често доста ниска самооценка. Необходимост от външен могъщ покровител, който определя какво трябва да се прави и в случай на опасност да играе ролята на защитник. Несъзнателно делегиране правото за вземането на важни решения на лица, заемащи по-високо положение в обществото (… когато дойде господарят, той ще реши какво и как…)
· Крайна религиозност, придружавана обикновено от строго регламентиране на поведението и също толкова строги наказания при нарушаването на ритуалите.
· Висока емоционалност, лесна възбудимост и агресивност (понякога този признак липсва поради изпълняването на религиозните предписания или възприетия начин на живот).
· Предимство на отношенията и връзките над закона, използване на закона за лични цели, високо ниво на корумпираност (случват се и изключения).
· Силна потребност да се създаде семейство, последвана от раждане на голям брой деца. Висока сексуалност при мъжете.
· Силна потребност да се полагат грижи за роднините. Силни роднински връзки. Склонност към гуляи и гостоприемство. Силно влечение към общуване.
· Силен стремеж за намиране на „своята“ група и агресивно отношение към онези, които не споделят идеите на тази група, независимо дали членовете й са обединени според национални, религиозни или други предпочитания.
· Силна зависимост от удоволствията, слабо противопоставяне на зависимостите. Очакване на чудо, силна привързаност към хазартни игри и наркотици със склонност към зависимост.
Характерни черти на хората с ниска примативност
· Доверие в собствените сили и силата на научни и знания, слаба зависимост от външни сили. Ниски потребност от религия.
· Висока цена на живота, уважение към всеки човек, толерантност в отношенията. Признаване правото на всеки човек на лична свобода и оттук признанието на еднополовите бракове.
· Доминиране на рационалното мислене над емоциите, ниска емоционалност.
· Доминиране на закона над отношенията и връзките, ниска корумпираност.
· Слаби роднински връзки, сдържаност при общуването.
· Слаб стремеж за възпроизвеждане на рода. Сдържаност на емоциите, изграждане на семейни отношения с висока степен на лична свобода, уважение на правата на партньора.
· Липса на несъзнателен стремеж за принадлежиш към някаква група.
Нека сега да разгледаме как могат да се проявяват разликите при хора с ниско и хора с високо ниво на примативност в конкретните житейски сфери.
Самооценката
Да разгледаме самооценката, която е много важна част от живота и се проявява в усещане за собствената ни значимост и възприемане на самия себе си като важен елемент от мирозданието.
Обикновено хората с високо ниво на примативност живеят в опасна среда, при тежки условия, където животът им е застрашен от множество опасности. Човек може лесно да загине и поради тази причина нито собственият, нито чуждият живот представляват сериозна ценност. Той става лесна жертва в името на всевъзможни идеи – религиозни и териториални, или на интересите на различни кланове, за да бъде запазено онова, което е прието да се смята за чест в съответната група, както и по много други поводи. Съвсем естествено е, че в този случай самооценката е много ниска, човек се стреми да живее заобиколен от близки хора (близки по кръв, по националност, по религия и т.н.). Попаднал в непозната среда, той несъзнателно (стаден инстинкт, инстинктът на глутницата) се стреми да намери близки по кръв (националност, месторождение и т.н.) хора и да общува с тях. Такива общини и (землячества) се създават от хора, които са преселници в различни държави. В средата на съотечественици хората намират общуване, подкрепа, усещане за защитеност.
Високопримативните хора са лесно управляеми, тъй като нямат собствено мнение и делегират правото си на вземане на решения на онези, които имат по-висок ранг от тях (на наместника на Бога - главата на религиозната общност, царя, шаха, президента, началника, командира и т.н.) Те са готови да възприемат всеки един от начините, по които ги управляват, като даденост и затова в страните, населени с преобладаващ брой високопримативно население, властта се упражнява от диктатура или монархия и се предава по наследство. И понеже хората имат ниска самооценка, те търсят защита и помощ от някакви външни сили, като не разчитат на себе си. Затова в такива страни религията има много силно влияние, ритуалите се спазват строго и всички стъпки в живота на отделния човек са стриктно предначертани. Ако религията не е толкова строга, много популярно е търсенето на помощ от различни видни магьосници, шамани, ясновидци или вълшебници.
Обикновено високопримативните хора почти не вярват, че нещо в живота им може да се промени благодарение на собствените им усилия, и затова много често разчитат на Чудо. Оттук произлиза и широката популярност на всевъзможни лотарии, хазартни игри и други игри с печалби. При това, тъй като разумното начало е слабо развито, а вярата в Чудото доминира, хората не могат д контролират влечението си към хазарта (включително и към алкохола и към наркотиците). Като разбират добре причината за това, обикновено религиозните и светски власти въвеждат строги забрани за хазартните игри, алкохола и наркотиците.
Нископримативните хора вземат съзнателни решения и ситуацията в една такава общност е коренно различна. Тук всеки човек се усеща като Личност, имаща определени права и собствено мнение. Много е трудно такива хора да бъдат принудени да направят определен избор тъй като те са свикнали да мислят и да вземат самостоятелни решения. Разбира се, с помощта на масираното въздействие на медиите, които използват съвременни психо-технологии и на тях може да им бъде натрапено някакво решение, но за съвсем ограничен период от време. Не след дълго те ще стигнат до извода, че са излъгани и ще потърсят отговорност от онези, които са ги манипулирали, независимо от длъжността, която заемат. Ние периодично ставаме свидетели на подобни примери в страните с развита демокрация, когато пред Темида застават политици от всякакъв ранг, дори и от най-висок.
В държави с преобладаващо високопримативно население това е невъзможно. И не защото там няма демокрация, а защото хората там са различни. Опитът да бъде наложен демократичен модел на управление в страна с високопримативно население води до резултати, които са повече от печални. Реалните господари на страната, възползвайки се от демократичните инструменти, си осигуряват победата на изборите и продължават да управляват, сдобили се вече със статута на „ръководители на цивилизовано общество“. Докато самооценката и самосъзнанието на населението не стигне определено ниво (примативността на населението не се намали до 40-45%), демократичните форми ще бъдат доминирани от интересите на различни кланове, т.е. от отношения, характерни за стадото.
От: „Смисълът на живота“, Александър Свияш, изд. „СофтПрес“, 2012 г.
Снимка: Александър Свияш; youtube.com
