„Русия е страна, която произвежда човешко нещастие. Налице са всички исторически условия тази страна да е нещастна до безкрай.“
Блестящият литературен есеист Виктор Ерофеев и част от неговата „Енциклопедия на руската душа“.
Мишена
Аз съм мишена. Жива, топла, снишил съм се и бягам през полето. По мен стрелят всички, които си щат...
...В съвременните условия Русия изглежда нещастна, много по-долу от околния свят, където активното начало е органично изявено. Русия обаче е създадена за молитви, скръб и нещастия. Русия е страна, която произвежда човешко нещастие. Налице са всички исторически условия тази страна да е нещастна до безкрай. Руските власти се справят умело със задачите си, независимо каква е ориентацията им. Русия е идеална за експерименти с утопични конструкции, които са по принцип неосъществими и в които се дават много жертви. Странно е да се очаква повече дори от такава огромна страна.
И като за всяка страна, за Русия трябва да се съди по вътрешните й ресурси и по крайния резултат. Та ако ще, от гледна точка на Запада, този резултат да е негативен. И от гледна точка на Изтока - странен. Русия обаче има положителната неспособност за така наречения нормален живот. Всеки цар си има свой Распутин. Русия демонстрира крайностите на човешката природа, разруши представата за златната среда. Показа безплодността на човешката свобода. Не можем да не я уважаваме за верността й към самата себе си.
Основен стил на писателите, писали и пишещи за Русия, е умилната сълзливост. Грешката и на западниците, и на славянофилите е, че желаят Русия да е щастлива. Славните радетели от времето на Чаадаев изобщо не са прави да се тревожат от дън душа за отчаяното положение на родната си държава. Страхът от страха, боязънта да се насладиш на бездната е характерна за по-голямата част от руската интелигенция. Вечната и безпомощна идея Русия да бъде измъкната насила от блатото минава от книга в книга и в крайна сметка става досадна.
Какво искат всички те? Искат щастлива Русия с погачи, краваи и есетра. Не щат копърка в доматен сос. Или поне копърката не е техният идеал.
Без съмнение Русия е опасна страна. Тук обаче трябва да се съгласим с Ницше, който ни призовава „да живеем опасно”. Според мен у късния Гогол има проблясък на определящото национално съзнание, смес от камшик и сладникаво лицемерие, но дори и той не е намерил сили да доведе мисълта си докрай. Предателите и някои чужденци искрено са се опитвали да представят Русия като страна на злото и нещастието, но са го правели само с политически или туристически интерес и затова не са достатъчно последователни. Ние всеки път се плашим от новите доказателства, че тук всеки е мишена. Но идва време, когато страната на търчащите мишени се оказва неконкурентоспособна и общото дело, основано на страха и жертвеността, накрая не издържа компютърните претоварвания.
Ако продължим в този дух, можем да кажем, че „легообразната” Русия най-вероятно ще изчезне от лицето на Земята. Като древната Елада, където гръцките богове се превръщат в назидателни играчки. С Гърция ни свързва симетрия на не съвсем свят дух. Гърция е изпепелена от религиозния формализъм, Русия се изпепелява от формална религиозност.
В икономията на човешкия дух загубата на Русия няма да може да се компенсира, да, точно така.
Из: „Енциклопедия на руската душа“, Виктор Ерофеев, изд. „Факел експрес“, „Жанет-45“, 2005 г.
Снимка: biblioclub.ru
