Сполуката ли докарва парите или без пари няма сполука? За Сполуката, която не можеш ни да я подкупиш, ни в мрежа да я уловиш, а само с усилия и труд ще бъде на твоя страна.
Генчо Станчев Негенцов (1886 ~ 1958)
Сполука
Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:
– Бате, парите държат света. Без пари няма сполука.
– Не – казал другият брат. – Сполуката докарва парите.
– Пари ми дай ти, пари! Сполуката сама ще дойде!
– Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите.
Тоя казва тъй, оня инак – най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Изпитали кой е най-бедният селянин. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли:
– Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре.
Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го:
– Къде отиваш, човече?
– Отивам да подкупя Сполуката – отговорил бедният селянин.
– Ето нося петдесет жълтици.
– Сполука с жълтици не се подкупва – рекла жената, – ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака.
Сиромахът купил един дроб да занесе в къщи, а другите пари скрил в калпака.
Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му.
– Га-га-га! – грачел гарванът.
– Не е за тебе дроба-а! – отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си.
Но гарванът се спуснал, грабнал му калпака и отлетял, та се не видял…
Минало се какво се минало, двамата братя пак дошли в селото. Искали да видят що е направил сиромахът с парите. Той им разказал как му грабнал гарванът калпака. Братята му дали сто жълтици и рекли:
– Вземи тия пари и подкупи Сполуката.
Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го пак русокосата жена и го запитала:
– Какво стискаш в ръката си?
– Жълтици – отговорил сиромахът.
– Защо ти са тези жълтици?
– Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката.
– Ех, човече! Не разбра ли? Сполука с пари не се подкупва. Скрий парите в къщи! После ще те науча как ще намериш Сполуката.
Сиромахът взел парите, отнесъл ги в къщи и ги скрил в едно гърне с трици.
Еднъж сиромахът отишел на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар.
– А ябълки, а! – викал ябълкарят.
Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки. Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето – няма го.
– Де е, жено, гърнето?
– Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки.
– Де е ябълкарят?
– Отиде си.
Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стигне ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар – няма го. Сякаш в земята потънал…
Дошли пак братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два куршума и му рекли:
– На ти тия два куршума: единият за тебе, другият за Сполуката.
Сиромахът взел куршумите. Тръгнал си. Срещнала го русо косата жена. Попитала го:
– Какво носиш в ръка, човече?
– Куршуми.
– Защо ти са?
– Дадоха ми ги едни хора. Един куршум за мене, другият за Сполуката.
– Сполуката куршум не я хваща! – рекла жената. – Пък и ти не си луд да се убиваш. Слушай сега как ще намериш Сполуката! Ще излееш още сто куршума. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш куршумите о мрежата и ще хвърляш девет деня наред в морето. На деветия ден ще хванеш Сполуката.
Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял куршуми. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци – изплел мрежа. Вързал куршумите о мрежата. Отишел край брега. Девет деня хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за последен път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка.
Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила безценен камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и подскочил. В безценния камък видял образа на русокосата жена, дето го бе научила как да хване Сполуката.
– Не се плаши, човече! – продумал с човешки глас безценният камък. – Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя.
Сиромахът занесъл безценния камък на царя и рекъл:
– Царю честити, на ти тоя безценен камък. Девет деня хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката намерих тоя камък.
Царят взел камъка и попитал сиромаха:
– Какво искаш за тоя камък?
– Каквото ми дадеш, царю честити.
Тогава царят му рекъл:
– Девет дена ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде. На тая земя цар ще станеш.
Както казал царят, така сторил сиромахът. Станал цар.
Тръгнали пак двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат.
Братята, като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и казал:
– Какво? Чудите се как съм станал цар, нали? Сполуката ме направи.
– Видиш ли? – рекъл големия брат на по-малкия. – Сполуката всичко може.
– А как подкупи Сполуката? – попитал малкият брат. – С пари, нали?
– С работа и мъка! – отговорил царят.
От: „Неродена мома. Незнаен юнак. Жива вода. Народни приказки“, Ран Босилек, изд. „Народна младеж“, 1978
Снимка: Ран Босилек (1886 - 1958), Институт за литература - БАН, dictionarylit-bg.eu
