Доза хумор и висока трагика, споделени от талантливия наш писател Никола Радев в книгата му „Когато Господ ходеше по земята“, за която е удостоен с юбилейната международна награда на името на Михаил Шолохов за 2005 г.

(Никола Радев (1940-2016), © в. „Дума“)

Трагически максимализъм

Седим с Георги Борисов в ресторанта на писателите на улица „Ангел Кънчев“ 5. Той завърши „Максим Горки“ след мене, година живяхме в една стая. Политическото време е лошо подсирено и в момента има митинг. Там група поети ще четат свои стихове, ще подсилват сирището.

Агитка.

Властта да се отърка в интелигенцията и интелигенцията да се покаже предан поданик. Сашка му се смее: „Стига си пил, върви там, прочети нещо. Пиер Безухов!…“ И се извръща към мен „Щастлив ли е Пиер Безухов? Защо не е?“

Ами не е. Всичко си има, за да е щастлив, а нещо не му достига. Това е то трагическият максимализъм на руската класика, казано с две думи и в кръчма.

И княз Андрей Болконски не е щастлив. И Наташа Ростова, това слънчево дете. И княз Дмитрий Нехлюдов – и той. Всичко имат, за да са щастливи, а не са. Нещо не им достига. Какво? Богати са, образовани, обичани, здрави. Да не говорим за Митя Карамазов, който се мята от калта на земята до звездите. А Нехлюдов? Катюша Маслова тръгва на каторга в Сибир, а подир нея, със специален впряг, и той…

И Федя Протасов от „Живият труп“ не е щастлив. В тази своя пиеса Толстой направо се гаври с кастата си, с църквата, с полицията, с правосъдието, с държавата…

И Толстой не е щастлив. Няма снимка, на която да е усмихнат. Мрачен. Непоносим. Горката София Андреевна, жена му! Родила му сюрия деца – единайсет, цял футболен отбор. И книгите му преписвала. Само „Война и мир“ – осем пъти. На ръка. С перодръжка и мастило. И преписвайки, тайно си го е редактирала…

Евелина Ефимовна Зайденшнур, работила в музея „Л.Н. Толстой“ цели петдесет и пет години, казва, че когато преписвала, графинята направо се намесвала в текста, премахвайки простонародните думи и изрази, оправяла цели изречения, дестилирала ги. Например той пише: „… полицаите изпотъпкаха приближилите се твърде близко“, а тя го оглажда с ютията: „… полицаите отблъснаха приближилите се“. И за да не си помисли някой, че се заяждам на дребно с графинята, ще добавя: в романа „Война и мир“ тя е нанесла хиляда осемстотин петдесет и пет поправки. В „Ана Каренина“ – деветстотин, във „Възкресение“ – петстотин.

Той, разбира се, не знаел за поправките. Поначало мъжете малко знаят какво вършат съпругите им. Но Толстой като мъдър човек по принцип си е бил недоволен. След смъртта му отпорили от работното му кресло няколко писма до нея от различни години. Писал ги, ослепял от гняв, после му минавало (като на всички мъже) и не й ги връчвал. С тях обявявал, че я напуска. Завинаги!

Последния път не написал писмо, направо хукнал. Бягайки от нея, тръгва май за България. Не е доказано. Настива по пътя – вече е на осемдесет и две години – и умира на гара Астапово.

Потомък на старинен род, известен още по Царпетрово време, той по майчина линия е роднина с князете Волконски, Трубецки, Голицин, Одоевски. С Александър Пушкин. Това е то сой! Добре че не е заемал обществени и държавни постове. Докато оправи всичките братовчеди и братовчедчета, сватанаци и племенници, ще срине Русия. Както ние – България. Но не от трагически максимализъм, а от първоначално натрупване на капитала по български…

Заорал той в литературната нива и тръгнал да оправя не роднините, а света. Дори по някое време лишава близките си от хонорарите на своите книги… Кавгите на тази тема с графиня София са епически… А на Орлов мост четат стихове, подсирват демокрацията.

Сиренето по шопски в гювече е малко солено, но мерлото върви. Няма лошо мерло. И най-калпавото мерло е прилично вино. А ресторантът е празен, защото цените са безбожни. Пък Пушкин, като бил на заточение в имението си в Михайловское, си изписвал шампанското от Москва. Веднъж не го харесал и върнал бричката – да донесат друга марка.

Келнерите ни дебнат и налитат: Още нещо да желаете? Нещо да ви липсва? Добре ли се чувствате? Къш! Ще ви повикаме, щом потрябва.

Ще пие колегата Пушкин каквото си поиска! Дворянски капризи. Е, можел е да си го позволи – точно с това шампанско е черпил тогава той Ана Керн – генийката на красотата!

По онова време нямало ментета. Сега си на тръни. Дават го за първокласно питие, етикетът му – по-истински от истинския, бандеролът отгоре, номерчето (тая пък шашма, който я измисли у нас, да си вземе дипломата и да си обърше дирника с нея!). И уж не се увличаш, уж париците ти едва стигат за чашка-две, а сутринта, като станеш – едното ти око на челото, другото на брадата. Докато ги докараш по хоризонталата, докато ги фокусираш – стана пладне. Ами главата! Цепи се по шевовете. Карата, Бог да го прости (поетът Хасан Карахюсеинов), викаше: по-добре пийнал, отколкото махмурлия. Прав бе красивият казълбаш! Я да хвърлим по една лопатка твърдо гориво, сиреч по сто грама. Не повече. Няма значение какво – пернишката печка всичко гори.

А Толстой не пиел и пак не бил щастлив… Граф, а се обличал като мужик. Памучна рубашка, препасана с шнур. Ботуши. Но на младини бил конте. Жени се чак на трийсет и четири за осемнайсетгодишната София Андреевна Берс, докторска щерка. Отупали сватбата, всичко както подобава – блясък и мраморни стълби, „Многая лета“… И още след първата брачна нощ нашият човек се изсулил от кревата, отишъл в кабинета си и записал в дневника: „Эта не Та!“ Тази не е Оная! Сито е кучето!…

Но и тя не му остава длъжна, направо му отпорила хастара: „Той ми е противен със своя народ!“

Осемнайсетгодишен почва да води дневник и – вали, гърми – водил го педантично шейсет години. Събран сега – цели тринайсет тома. Колко скандали, колко истерични и трагични сцени му донася този дневник! Щото къде тайно, къде явно, къде той й го подхвърлял, София Андреевна най-редовно го четяла. И сто на сто, макар да е преписвала с увлечение книгите му, този дневник тя е прелиствала с най-голям интерес… В него тя е главното действащо лице.

На шейсет и седем години записал в дневника си: „Днес пак таковах Маша. На мъжа й подарих кон.“

И какво толкова? Да не й е извадил окото? И Маша жива, здрава и развеселена, и мъжът й с кон. И той охлабил жилата…

След няколко години бил отлъчен от църквата, сиреч анатемосан. Не заради Маша, разбира се, а като еретик и вероотстъпник, слуга на Рогатия.

Стоял съм часове на гроба му в Ясна поляна. Погребан е без кръст, една могилка. Бе красива, покъртителна до сълзи есен.

В началото на 1908 година изобретателят Едисон му изпратил фонограф и той диктува на него писмо до балдъзата си Татяна Андреевна Кузминская. Палава хубавелка ще да е била тази балдъзка, след като, описвайки Наташа Ростова, той мислел за нея…

Благодарение на професор Берщейн до нас е достигнал гласът на Толстой, записан на грамофонна плоча. Стари ветрове навяват дрезгавия му глас: „Сегодня пахал, устал, много работал и не совсем здоров.“ Орал значи. Абе то орането е било повече за физзарядка, ама нейсе… Изорал си орането на друга нива – събраните му съчинения са в деветдесет тома. Петнайсет години преди да умре, пише на Чертков: „И моето писане ми омръзна.“

Послъгал, разбира се.

Звучи като анекдот, но не е анекдот. На гарата в Тула някаква дама го взела за носач и го накарала да пренесе куфарите й. Пренесъл ги до купето на вагона и тя му платила, подпъхнала му в джоба дребна банкнота.

Всички били шашнати – та това е самият граф Лев Николаевич Толстой, великият писател! А той се радвал, че за първи път спечелил пари с честен труд. Естествено и дамата. Тя направо се изприщила от щастие, че е натрупала биография.

Свободно владеел английски, френски, немски. Четял на италиански, полски, чешки, сръбски. Знаел гръцки, латински, украински, татарски, църковнославянски. Изучавал древноеврейски, турски, български.

Командвал батарея в Кримската война. От фронта се върнал с пълна шапка ордени за храброст…

(Анна Каренина и Долли Облонская. Иллюстрация Михаила Щеглова к роману Льва Толстого „Анна Каренина“, 1914 г.)

Из: „Когато Господ ходеше по земята“, Никола Радев, изд. „Факел“, 1999 г.
Снимка: Никола Радев (1940-2016), в. „Дума“
*Анна Каренина и Долли Облонская. Иллюстрация Михаила Щеглова к роману Льва Толстого „Анна Каренина“, 1914 г.