„Робът на стомаха пресмята с какви храни да почете празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати.“
~ „Лествица (стълба за духовен живот)“ - Стъпало 14
(Йоан Лествичник, фрагмент от Новгородската икона „Йоан Лествичник, Георгий и Власий“, XIII век, Държавен руски музей, Санкт-Петербург)
╫ За любезния за всички и лукав господар – стомаха
Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.
Чревоугодието е лицемерие на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: „малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „гладен съм!“.
Чревоугодието е съблазняване на очите; ние приемаме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко наведнъж.
Насищането е майка на блудството; а ограничаването на стомаха е причина на чистотата.
Който милва лъва, той често пъти го укротява, а който угажда на тялото, той засилва неговата свирепост.
Евреинът се радва за своята събота и за празника; и монахът-чревоугодник се весели за съботата и неделния ден; във време на пост той брои колко остава до Пасха и много дни преди нея приготовлява храна. Робът на стомаха пресмята с какви храни да почете празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати.
Когато дойде гост, чревоугодникът се раздвижва от обич, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че случаят да даде утешение на брата е разрешение и за него. В присъствието на други хора той счита, че има право да си позволи да пие вино; и така мислейки да прикрие своята добродетел, той става роб на страстта.
Често тщеславието враждува срещу преяждането; и тези две страсти се карат помежду си за бедния монах като за откупен роб. Преяждането го принуждава да си разреши, а тщеславието му внушава да показва своята добродетел. Но благоразумният монах избягва и едната и другата бездна и умее да използва удобно време за отблъскване на едната страст чрез другата.
Ако стане разпалване на плътта, тя трябва да се укротява с въздържание, винаги и навсякъде. А когато плътта се успокои (което впрочем не се надявам да стане преди смъртта), тогава може да скрива пред другите своето въздържание.
Аз съм виждал как престарели свещеници, поругани от бесовете, разрешават на млади монаси, които не бяха под тяхно ръководство, да приемат вино и други утешения на празника. Ако ония, които дадат такова разрешение, имат добро свидетелство в Господа за благочестив живот, ние можем с тяхно позволение малко да си разрешим; но ако те са безгрижни, ние не бива да обръщаме внимание на тяхното благословение; а особено когато още се борим с огнената похот на плътта.
Времето за веселие и утешение с храна е за съвършения отстраняване на всяка житейска грижа; за подвижника то е време за борба; а за страстния – то е празник на празниците и тържество на тържествата.
В сърцата на чревоугодниците има сънища за храни и ястия, а в сърцата на плачещите – сънища за последния съд и мъките.
Бъди господар на своя стомах преди той да те е овладял, за да не бъдеш после принуден да се въздържаш със срам. Ония, които са паднали в ямата на беззакония, за които не искам да говоря, разбират какво казвам; а целомъдрените не познават това от опит.
Когато стомахът се ограничава, тогава и сърцето се смирява; а ако той е успокоен с храна, сърцето се изпълва с горди мисли.
Изпитвай себе си в първия час на деня, по пладне и преди вечеря, и по такъв начин ще разбереш ползата от поста. Сутрин мисълта играе и се скита, около обяд малко отслабва, а при залез слънце съвсем се смирява.
Много често жаждата с жажда се утолява, но трудно, дори невъзможно е да прогоним глада с глад. Когато тялото те победи, укротявай го с работа; ако пък поради немощ не можеш да сториш това, то бори се с него чрез бдение. Когато очите са натежали, захвани се с ръчен труд; но не се докосвай до него, когато сънят не те е налегнал; защото не е възможно да работиш заедно за Бога и мамона, т. е. да насочваш мислите си към Бога и към работата.
Щом ти си обещал на Христа да вървиш по тесния и труден път, ограничавай своя стомах; защото, като му угаждаш и го разширяваш, ти ще се отречеш от своите обети. Но внимавай и ще чуеш оногова, който казва: просторен и „широк е пътят” на чревоугодието, който води към гибелта на блудството „и мнозина са, които вървят по него”, но „тесни са вратата и стеснен е пътят” на въздържанието, „който води в живота” на чистотата, „и малцина го намират” (Мат. 7:14)
Когато седиш на маса отрупана с храни, представяй си мислено смъртта и съда; защото и по тоя начин едва ще можеш да укротиш донякъде страстта преяждане. Когато пиеш, спомняй си винаги оцета и жлъчката на твоя Спасител; и по този начин или ще останеш в границите на въздържанието, или поне въздишайки, ще смириш своето желание.
Постът е насилие над естеството, отхвърляне на всичко, което услажда вкуса, укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, премахване на сърдечната безчувственост, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.
…
Четиринадесето стъпало. Голямо мъжество е да се победи тая страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие.
Из: „Лествица (стълба за духовен живот)“ - Стъпало 14, Преподобни Йоан Лествичник, Синодално издателство, 1982 г., Превод: † Нюйоркски митрополит Йосиф
Източник (със съкращения): budiveren.com
Изображение: Йоан Лествичник, фрагмент от Новгородската икона „Йоан Лествичник, Георгий и Власий“, XIII век, Държавен руски музей, Санкт-Петербург, bg.wikipedia.org