Няма да намерим Христос, ако останем егоистично привързани към собствените си мисли ♥ Рудолф ЩАЙНЕР

„Христос никога не престава да разкрива Себе си на хората - така ще бъде и до края на земното време.“

(Рудолф Щайнер,1905 г.)

Как да се доближим до Христос?

Човечеството е склонно да се раздроби на обособени части по цялата земя – точно обратното на духа на Христос Исус, Който е живял и се е жертвал за цялото човечество. Човечеството опитва да се организира под знака на национални божества – в духа на Йехова. Преди Мистерията на Голгота това е било в реда на нещата. Днес е упадъчно явление. Това трябва да се разбере ясно – пътят на национализма е завръщане към Вехтия Завет. Подобно упадъчно явление подготвя тежки изпитания за човечеството. Може да му се противодейства успешно само с едно лечебно средство – отново да се направят стъпки към Христос по пътя на духа.

Всеки, който се занимава с Духовната наука, няма как съответно да не зададе искрено въпроса: „Как, водени от дълбините на нашите сърца и души, притиснати под условията на нашата епоха, можем да намерим Христос Исус?“

Това е много сериозен въпрос – преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос! Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос. Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване. Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло  Бог-Отец в смисъла на Евангелията.

Хората, които упорито следват пътя на Духовната наука, особено силно са подтикнати да се запитат сериозно: „Как да намеря истинския път към Христос – към това неповторимо Божествено Същество, Което безпогрешно може да се нарече Христос?“

Всъщност, ако тук, на земята, нашият духовен живот следва традиционните пътища на развитие от раждането до смъртта, ние нямаше да намерим причини да търсим Христос. Можем да сме духовни колкото си искаме, но нямаме причини да се приближаваме до Христос! Без да извършим нещо точно определено, което ще посоча след малко – ако просто вървим (по традиционния път) от раждането до смъртта, както правят повече съвременни хора – ще останем далеч от Христос. Как тогава да се доближим до Христос?

Импулсът за поемане на пътя към Христос – макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата – трябва да дойде от самите нас. Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист  означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.

Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот. Аз съм роден от божественото – ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото – наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори – това не е реално доближаване до Христос.

Ние се доближаваме до Христос – тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще – само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа. Ние знаем, че Мистерията на Голгота се осъществи на земята, защото човечеството нямаше да е способно да опази достойното си човешко положение без Мистерията на Голгота  без нея нямаше да се намери път към Христовия импулс. И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта – ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.

Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос. Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“

И как мога да го постигна? Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам – независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция. Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите – и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.

Христос казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“ Христос никога не престава да разкрива Себе си на хората – така ще бъде и до края на земното време. Затова Той говори и днес на онези, които са склонни да слушат: „Каквото и да мисли най-малкият от вашите братя, трябва да знаете, че Аз мисля в него; и че Аз влизам в чувството ти всеки път, когато смириш чуждата мисъл с твоята собствена, и всеки път, когато изпитваш чувство на братски интерес към онова, което става в чуждата душа. Каквото и да откриеш в най-малките от твоите братя – било мнение или мироглед – там да търсиш и Мене.“

Така говори Христос за нашия мисловен живот – Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век. Времето за това наближава. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс. Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ – Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.

Това е пътят, който днес може да се определи като път към Христос чрез мисленето. Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска представа и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на предразсъдъците в нас – това трябва да предприемем като една от сериозните задачи в живота. Ако хората не започват работа по тази задача, ще изгубят пътя към Христос. Това е днешният път на мисленето.

Другият път е на волята. Тук също хората са доста пристрастени към лъжовен път, който не води към Христос, а далече от Него. И в това друго царство (на волята) ние отново трябва да намерим пътя към Христос. Младите все още съхраняват някакъв идеализъм, но като цяло днешното човечество е сухо и прозаично. Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл. Днешното човечество не харесва идеалите, които бликат от извора на духа. Младите все още имат тези идеали. Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от живота на младите, както е това днес. Липсата на разбиране между човешките същества всъщност е главният белег на нашето време. Можем да опитаме да разберем младежта на базата на нейния идеализъм – да, това би било чудесно – но днес се правят усилия за задушаване на идеализма у младите хора. Целта е това да се постигне, като лишават децата от имагинативното образование, което идва с приказките и легендите; от всичко, което ни откъсва от сухите външни възприятия.

Както и да е – няма да е толкова лесно да се изкорени от младите хора техният младежки, естествен, вроден идеализъм! Но какъв е този младежки идеализъм? Това е красиво нещо, велико нещо – но не е редно той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве. А това е точно онова, с което не трябва да се задоволяваме сега, след като стана Мистерията на Голгота на земята. Необходимо е и нещо повече – идеализмът трябва да извира от вътрешното развитие, от самоусъвършенстването.

Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго – а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост. Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през живота между раждането и смъртта.

Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм! Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си – направили сме го независимо от нашето физическо съществуване. Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.

Днес не търсете абстрактни пътища към Христос. Търсете тези реални пътища. Стремете се да следвате пътя на мисленето, който се изразява в това, да бъдете вътрешно толерантни към мненията в човечеството като цяло; да развивате социален интерес към мислите на другите хора. Стремете се също да следвате пътя на волята – в него няма да се натъкнете на нищо абстрактно, а ще намерите неминуемата потребност да развивате идеализма в себе си. И ако развиете този идеализъм, или ако го внедрите в образованието на младите – което е особено необходимо – тогава ще разполагате с нещо, което инспирира хората да не правят само онова, което външният свят ги подтиква да правят. От този идеализъм възниква подтик да се прави нещо повече от подбудите в сетивния свят – да се действа по дух.

Когато нашите действия извират от този придобит идеализъм, ние действаме в съгласие с волята на Христос, Който не дойде от световете над земята, за да върши само земни дела, а дойде на земята от по-висшите светове, за да осъществи свръхземна задача. Ние ще растем към Него само ако развием идеализма в себе си, така че Христос, Който представлява свръхземното в областта на земята, ще може да работи чрез нас. Само с помощта на придобития идеализъм могат да се разберат думите на Павел за Христос: „Не аз, а Христос в мен.“

Из: Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. („Вътрешният аспект на социалния въпрос“), Рудолф Щайнер
Източник: rudolfsteinerbg.com
Снимка: Рудолф Щайнер, около 1905 г., bg.wikipedia.org

6425 Преглеждания