╫ Отдалечаването на човека от Бога е мъчение за него

„Благодатта Божия липсва у съвременните хора, защото поради греха захвърлят и малкото, което имат.“
~ Старецът Паисий СВЕТОГОРЕЦ

God the Father and Angel, 1620, Guercino (Giovan Francesco Barbieri) (1591-1666)

Отдалечаването от Бога

Не помня ден, в който не чувствам божествено утешение. Понякога обаче има сухи периоди и тогава се чувствам зле; и така мога да разбера колко зле живеят повечето хора, които нямат утешения, защото са далече от Бога. Колкото повече човек се отдалечава от Бога, толкова по-трудни стават нещата. Може човек и нищо да няма, но щом има Бога, нищо повече не иска! Това е! Докато, макар и всичко да има, но, ако няма Бога, тогава се измъчва вътрешно. Затова нека човек се приближава до Бога колкото може повече. Само близо до Бога намираме истинската и вечна радост. Чувстваме горчивина, когато живеем далеч от сладкия Иисус. Когато някой от вехточовек стане човек, царски син, тогава се храни с божествена наслада, с небесна сладост и чувства райско веселие. Още от тук чувства част от радостта на рая. Отначало тази райска радост е по-малка, но постепенно човек чувства все по-голяма и се пита дали в рая има нещо по-висше от това, което преживява тук. Чувства себе си в такова състояние, че не може да върши никаква работа. Колената му се огъват като свещи от онази божествена топлина и сладост, сърцето му трепти тъй, че ще му избие чита, за да изхвръкне, защото земята и земните дела му се струват празна работа.

Човекът първоначално е пребивавал в общение с Бога. След това обаче, когато се отдалечил от Божията благодат, се чувствал като някой, който отначало живеел в палат, а после се е озовал завинаги вън от палата и го гледа отдалеч и плаче. Както детето, когато се отдалечи от майка си, страда, така страда и се измъчва и човекът, когато се отдалечи от Бога. Отдалечаването на човека от Бога е мъчение за него. Дяволът успял до толкова да отдалечи хората от Бога, че да стигнат дотам да почитат идолите и да им принасят в жертва децата си. Ужасно! И откъде демоните изнамират толкова богове! Бог Хамос. Стига ти само да чуеш името му! Най-измъчен обаче е дяволът, защото е най-отдалечен от Бога, от любовта. Защото ако няма любов, остава мъката. Обратното на любовта кое е? Злобата. Злоба равно на мъчение.

Човек, който е отдалечен от Бога, е подложен на демонично въздействие. А този, който е близо до Бога, приема въздействието на Божията благодат. Който има Божия благодат, ще му бъде дадено още. А който има малко и я пренебрегва, ще му бъде отнета и тая, която има (вж. Лук. 19:26). Благодатта Божия липсва у съвременните хора, защото поради греха захвърлят и малкото, което имат. А когато се оттегли Божията благодат, всички демони се устремяват да влязат в човека.

Според това колко са отдалечени от Бога, хората чувстват терзания в този живот, а в другия живот ще живеят във вечно терзание. Защото още от този живот човек вкусва до някаква степен част от райската радост, в зависимост от това доколко живее съгласно с Божията воля. Или ще чувстваме част от райското блаженство още от сега и ще отидем в рая, или ще чувстваме част от мъките и - опазил ни Бог - ще отидем във вечните мъки. Рай - равно на доброта. Вечна мъка - равно на злост. Когато човек върши някоя добрина, чувства радост. Когато върши нещо криво, се измъчва. Колкото повече добро прави, толкова повече се радва. Колкото повече зло върши, толкова повече се мъчи душата му. Нима крадецът чувства радост? Не чувства радост.

Докато този, който върши добрини, чувства радост. Ако човек намери нещо на пътя, задържи го и каже, че е негово, не ще има покой! Нито знае кому принадлежи, нито е онеправдал някого, нито го краде, но все пак не намира покой. Колко повече, ако го открадне! Дори когато човек получава нещо, пак не чувства радостта, която идва у него, когато дава. Колко повече, когато краде, или когато онеправдава, няма да чувства радост!

Затова виждаме несправедливите хора какви лица имат, какви гримаси правят!

Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
Картина: God the Father and Angel, 1620, Guercino (Giovan Francesco Barbieri) (1591-1666), commons.wikimedia.org

1845 Преглеждания