„Платон казва, че войната съществува и винаги ще съществува, защото произлиза от човешките страсти… Ако се замислите, ще разберете, че почти всяко наше действие е акт на война..“
(1929 ~ 2006)
Война и мир
…Тук трябва да анализирам най-предадената, най-оскърбяваната, най-изнасилваната дума на света. Думата мир. Затова нека да отворя скоба.
Скоба. Драги пацифисти (тъй като сте войнствени и агресивни, трябва да използвам вашия термин „войнолюбци“), какво имате предвид, когато говорите за мир? Утопичен свят, където хората се обичат, както проповядваше Исус? Въпреки, че и Той не беше голям пацифист: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“. „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря от майка и, и снаха от свекърва й“. (Евангелие по Матея, Глава 10, 34-35). И какво искате да кажете, когато говорите за война? Войната, която се води с танкове, артилерия, самолети, хеликоптери? А войната, която се води от терористите-самоубийци, от камикадзетата, които убиха наведнъж три хиляди души? Този въпрос е отправен и към католическата църква. Църквата, която точно по това е първенец по двойни стандарти. Църквата, която освен че изгаряше еретици на кладата, векове наред замърсяваше света с войните си. Която ронеше крокодилски сълзи в енцикликите си за мир на земята и сега се надява да възстанови невинността си по-успешно от пластичните хирурзи на холивудските звезди. Този въпрос е към лицемерите, които никога не размахват шарените си знамена, за да заклеймят терористите-самоубийци, терористите, воюващи с бомби с дистанционно управление, или имамите, проповядващи война в джамиите. Или академичните безделници, които не знаят, че са неграмотни, въпреки докторатите си. Същите дърдорковци, които изплагиатстваха безсмисленото есе на Имануел Кант, публикувано през 1795 г.
През 1795 г. Кант публикува демагогското си есе „Вечен мир“, в което без да обръща внимание на историята и на събитията пред очите му, твърди, че войните се причиняват само от монархиите. Следователно само републиките могат да донесат мир на света. Кант твърди това, когато републиканска, революционна Франция, която е обезглавила Луи XIV и Мария Антоанета и е премахнала монархията, се сражава на два фронта с Австрия и Прусия. И това е война, обявена от републиканците три години по-рано. Революционерите извършиха същото във Вандея (в провинция Вандея френските републикански революционни власти .жестоко потушили въстанието на селяните и монархистите, Б.пр.), когато водиха братоубийствена война срещу католиците и монархистите (главно селяни и дървосекачи). Същото направи и човекът, който издигна лозунга „Свобода, равенство, мир“, но донесе война из цяла Европа, в Египет и в Русия. Републиканецът генерал Наполеон Бонапарт се появи на сцената, когато от името на Директорията удави в кръв въстанието на монархистите. Оттогава опортюнистите подражават на еднопосочното миролюбие на Имануел Кант и нагло и безогледно воюват с враговете си. Правят го в името на хуманността, разбира се. Най-често като размахват революционни знамена. Защото революцията също е война, мили дърдорковци. Гражданска война, касапница, както касапницата на обикновената война. Да не се връщаме много назад, нека да си спомним за ужасите на Френската революция. Или за Руската революция, Китайската революция и техните жестокости. Да поговорим за гражданската война в Испания, за войната във Виетнам, която не беше нищо друго, освен гражданска война, и който го отрича, е слабоумен. За гражданската война в Камбоджа, която беше още по-страшна. Нека да видим огромните кръвопролития, в които африканските страни се саморазрушиха и продължават да го правят след края на колониализма. Да помислим за гражданската война (моралната гражданска война), която голям брой жители на Запада водят срещу Запада. И да прочетем Платон.
Платон казва, че войната съществува и винаги ще съществува, защото произлиза от човешките страсти. Според него не е възможно да избегнем войната, тъй като тя принадлежи на човешката същност, на нашата необходимост да се доказваме, да господстваме над другите. Това е истина, без съмнение. Ако се замислите, ще разберете, че почти всяко наше действие е акт на война. Всяка наша стъпка е вид война срещу някого. Професионалното и политическото съперничество, например, са форма на война. Конкуренцията във всичките й форми, е война. Някои видове спорт са открита война. Никога не съм харесвала футбола, тъй като гледката на 22 играчи, ритащи се по колената, дълбоко ме тревожи. И не ми говорете за бокс и борба. Ужасявам се от това шоу - двама мъже, които взаимно си нанасят рани, разбиват си устата и носа, изтръгват си ръцете и краката, извиват си вратовете. Но Платон греши в твърдението си, че войната произлиза само от човешките страсти, че само хората могат да воюват. Когато един лъв преследва газела, впива зъбите си в гърлото й и я разкъсва на парчета, той воюва с нея. Когато птица напада червей, сграбчва го с клюна си и го поглъща жив, тя воюва с плячката си. Когато рибата изяжда друга риба, насекомото изяжда друго насекомо, газелата преследва друга газела, те извършват акт на война. Същото се случва, когато бурените нахлуват в житното поле. Войната не е проклятие, характерно за човешката природа, войната е проклятие, всеобщо за Живота. Не е възможно да избягаме от войната, защото тя е част от Живота. Отвратителна, ужасяваща? Да, войната е такава, разбира се. Толкова е ужасяваща, че моят атеизъм е роден главно от нея. Не мога да приема, че има Създател, създал свят на Живота, който убива Живот, свят, където Животът изяжда друг Живот. Свят на създания, които, за да живеят, трябва да убиват и изяждат други създания. Ако такова битие е било създадено от Създателя, според мен този Създател е много, много лош.
Не вярвам и в мазохизма да обърнеш и другата си буза за плесница. Ако ме нападнат бурени, ако ме задушава бръшлян, ако ме тровят насекоми, ако ме ухапе куче, ако ме атакува друг човек, аз се боря, аз воювам! Да, вярно е, воювам с оръжия, които не проливат кръв. Оръжията на идеите, изразени чрез писаното слово. Не воювам със смърт. Но ако това оръжие не е достатъчно, не се колебая да използвам и други. В младостта си, когато страната ми беше нападната от бурени, задушена от бръшлян, отровена от насекоми, хапана от кучета. Когато врагът нахлу в родината ми. Затова няма да ме спрат палячовците, лаещи по мен на площадите, боклуците, които драскат по снимката ми по телевизията, или злобните артистки, които се подиграват със смъртната ми болест. Никакви митинги на хулигани, размахващи гнусни плакати, няма да уплашат, да ме накарат да замлъкна. Нито един син на Аллах, призоваващ да бъде наказана гяурската кучка в името на Корана, няма да ме разколебае. Въпреки, че сега приближавам нощта на живота си и силата ми неумолимо гасне. Защото моята война е справедлива, законна, истинска. Съвсем не е вярно, че всички войни са грешни. Понякога те са правилни. Справедливи, законни, истински. Затварям скобата.
От: „Силата на разума“, Ориана Фалачи, ИК МаК, 2008 г.
Снимка: commons.wikimedia.org
