„Москва 2042“ ~ Антиутопията на Владимир ВОЙНОВИЧ от 1986 г.

„Москва 2042“ е сатиричен роман-антиутопия от 1986 г., в който писателят Владимир Войнович предрича, че в средата на XXI век Русия ще се управлява от „Комунистическата партия на държавна сигурност“ – КГБ, руската православна църква и комунистическата партия. Действието се развива в един обезумял „марксистки“ свят от близкото бъдеще, а героят на романа, писател-емигрант, неочаквано получава възможността да пристигне в Москва през 2042 г., превръщайки се в действащо лице и организатор на нова революция.

В началото на Брежневия период творбите на Войнович са спрени от печат и започват да излизат в самиздат и в чужбина. През 1980 г. той е принуден да емигрира заедно със семейството си – живее в Мюнхен и работи за радио „Свобода“. През 1990 г. руското му гражданство е възстановено. Световна известност му донасят романите „Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин“, „Москва 2042“ и „Замисъл“, повестите „По пътя на взаимната кореспонденция“ и „Шапка“, както и публицистичният сборник „Антисъветският Съветски съюз“. За романа „Монументалната пропаганда“ писателят е отличен с Държавната награда на Русия (2001 г.). През 2002 г. Владимир Войнович получава наградата „Андрей Сахаров“.

(1932 ~ 2018)

„Москва 2042“

Църквата

Комунистическата реформирана църква е учредена с Постановление на ЦК на КПГБ и Указа на Върховния петоъгълник „За консолидация на силите“. И в двата документа се посочва, че култистите, волунтаристите, корупционистите и реформистите са се борели с религията вулгарно. Че са притеснявали вярващите, накърнявали са чувствата им и не са оценявали огромната полза, която вярващите могат да допринесат, ако бъдат признати за равноправни членове на обществото. Документите тържествено провъзгласяват присъединяването на Църквата към държавата при едно задължително условие: отказ от вярата в Бог. (Това условие е внесено в окончателния текст от Редакционната комисия.) Целта на Реформираната църква е възпитанието на комуняните в дух на комунизъм и пламенна любов към Гениалисимуса. За тази цел в трудовите колективи и в храмовете се провеждат редовни проповеди, а също така и служби в чест на Августовската революция, рождения ден на Гениалисимуса, Деня на Комунистическата конституция и т.н.

Църквата, разбира се, си има светци: свети Карл, свети Фридрих, свети Владимир, в календара й са включени много герои от всички революции (на първо място героите от Августовската, разбира се), от войните и героите на труда.

Църквата внушава на паството, че истински праведник е онзи, който изпълнява производствения план, спазва трудовата дисциплина, слуша началството и проявява непрекъсната бдителност и непримиримост към всички прояви на чужда идеология. Освен това Църквата непрекъснато се бори за разпространяване на нови комунистическо-религиозни обреди сред комуняните.

За брака и семейството

Мъжете могат да встъпват в брак на 24 години, а жените – на 21. Браковете се сключват по препоръка на местните петоъгълници. Препоръка се дава само на лица, които изпълняват производствените задачи, провеждат активна обществена работа и не употребяват алкохол. Браковете се сключват временно за четири години. Впоследствие със съгласието на петоъгълника могат да бъдат удължени с още толкова, но в случай на антиобществено поведение на единия от съпрузите могат да бъдат разтрогнати и по-рано. След преминаване на продуктивната възраст (за жените 45, за мъжете 50 години) браковете се разтрогват автоматично.

Попитах Искрина има ли сред комуняните хора, които се обичат и искат да живеят заедно, но нямат препоръки, или такива, които искат да продължат съвместния си живот и след брачната възраст.

Тя каза, че естествено има.

– И как се справят с положението?

– Как да се справят? Просто си живеят заедно. Ако имат къде. А ако нямат, се срещат по градинките и входовете.

Колкото до лицата, които нямат достатъчно показатели за встъпване в брак, те се ползват от различни видове периодично сексуално обслужване. Потребностите им се удовлетворяват от летящите бригади на Двореца на любовта по месторабота най-често след работно време или през обедната почивка.

Възпитанието на комуняните

Разказът ми за нравите и обичаите на комуняните няма да е пълен, ако не се спра на темата за възпитанието, което се осъществява по следния начин.

Щом се роди, комунянинът бива подложен на обреда на звездене.

После минава през два стадия: предварителен в детската градина, където му дават първите уроци по любов към родината, партията, църквата, държавна сигурност и Гениалисимуса. Детето учи стихчета и песни за Гениалисимуса, като същевременно се обучава в работата на секретен сътрудник на БЕЗО. В непринудена весела обстановка децата се учат да се следят взаимно, да донасят едно за друго и за родителите си на възпитателите и за възпитателите – на директорите на детските градини. Два пъти годишно детските градини се проверяват от комисии по всеобщото комунистическо възпитание – на членовете на тези комисии може да се донася за директорите. В детските градини доносите на питомците са само игра и обикновено никой не им обръща сериозно внимание, с изключение на случаите, когато децата разкриват някой сериозен заговор.

В предкомобите децата вече се учат да съставят писмени доноси, като преподавателите по литература държат тези съчинения да се пишат на правилен руско-комунистически език, да са интересни по форма и дълбоки по съдържание.

Децата, разбира се, изучават и общообразователни предмети, но основно внимание се отделя на изучаването на трудовете на Гениалисимуса и за Гениалисимуса.

Обучението в предкомоба е задължително десетгодишно. Децата влизат в предкомоба на осем години и го завършват на осемнайсет.

На завършилите успешно се връчва едновременно диплома за завършване на предкомоб, паспорт, партийна и военна книжка и удостоверение на секретен сътрудник на държавна сигурност.

– Ами тези, които не завършват успешно? – попитах.

– Тях ги изхвърлят в Първия кръг – каза Искрина.

Избрано от: „Москва 2042“, Владимир Войнович, ИК „Анимар“, София, 2003
Снимка: Владимир Войнович (1932 - 2018); kino-teatr.ru