„Човек трябва да бъде свободен от изкушението за власт, за да не роди от нея своето унищожение. Ако една власт иска подчинението ви, тя е вашият гробокопач!“
~ От книгата на духовния Учител Ваклуш Толев „Седемте Лъча на еволюцията“
(1923 ~ 2013)
Лъчът на Жизнелюбието (на Волята)
„Волята като сила и откровение владее душата на този, който се е съзнал като отговорност и служение!“
Мъдростта чрез Лъчите на еволюцията ще отгледа човечеството, ще му даде ръст в духовността. Тя ще вземе всичко това, с което Седемте Лъча са сътрудничили за развитието на света, ще го направи организирана светлина и приложимо знание. Тогава ще разберем великата мистерия на Дървото на знанието! Знанието, когато се прилага в живота, е най-прекият път за съвършенство!
Първият Лъч – Лъчът на Волята, или както езотеричната култура го нарича още Административният Лъч, изгражда целия ни живот и затова го наричам Лъч на Жизнелюбието… Лъчът на жизнелюбието предшества останалите и се разглежда като първи – защото трябва да присъства една Воля за битие преди да събуди Адам качества и действия за моление, за познание, аз проницание, за преданост. Лъчът на волята формира социалната организация, за да може нейната цялост да храни потребите в другите Лъчи.
За водачеството трябва духовна енергия, овладяна мисъл и приложна воля!... Историята освен символи ни дава и реални личности, играли роля на държавници, а преди това ва водачи, които са извеждали колективното съзнание в племе. Тези личности са носили един белег – да създават пулсация за еволюиране, да дават идея за водачество като образец на последование и подчинение – личен път, за да може човекът сам да се води. Несполуката в това отношение е поразителна – мъртвият в себе си не може да прави живот за другите! И затова са необходими Лъчите като историческа потреба в градежа и за социална цивилизация, и за духовна култура.
Големите учители, големите законодатели винаги са се борили срещу кръвните жертви, поемали са отговорност за просветлението, че не може да принасяте вашия брат в жертва на боговете. Това е една от най-тежките битки, която човешкият род е водил, когато съзнанието за ценности е нямало все още пробудено знание. То е имало поклонение към всичко, което го заобикаля, и от всичко е правило богове (Затова в митологиите стихиите са божества).
Лъчът на Жизнелюбието събужда отговорност, която сама за себе си отработва воля за противопоставяне или воля за изпълнение. Трябва човек да е достатъчно зрял, за да ги разграничи, но дори и тогава, когато не е имал зрелостта за разграничаване, той ги е прилагал. Понякога може да е закъснявало чувството за отговорност, но никога не е изпускана волята за приложение – стига човек по пратеничество и предназначение да носи Лъча на Волята, която дава и знание.
… Голямата тайна какво трябва да победи човек, за да може да бъде водач: И Христос го показва, и всички Учители са го казвали – трябва да се победят три неща – глада, чудото и властта. Първата необходимост: да спре човекът само да яде, но и да чуе Слово – Не само с хляб се живее, а и със Словото на Отца ми! След това да упражни воля, за да се освободи от чудото, което всъщност е жива реалност – Ако си Син Божий, хвърли се от стряхата на храма, а Ангелите да те хванат. – Няма да изкушиш Господа, Бога твоето! Защото чудото е най-трошливият стълб в храма на Великото посвещение. И последното е властта – Ето, светът е в Твоите нозе. Поклони ми се и аз Ти го давам. Сега някои и без да им се дава света в нозете бързат да се поклонят, а Христос рече: Махни се от Мен, сатана! Човек трябва да бъде свободен от изкушението за власт, за да не роди от нея своето унищожение. Ако една власт иска подчинението ви, тя е вашият гробокопач!
Възможно е човек без да властва да е властелин. В социалния живот един такъв образец е Левски. Никой друг от нашите възрожденци не може да бъде съвместен с неговата неизмеримост на смирение и достойнство. Затова Левски го наричам Икона на свободата! Отделен въпрос е, че един поет като Ботев е гениален. Но когато се касае за социалния живот, той отива с една чета да прави въстание при наличието на цяла турска армия! Това е честолюбие, с което Ботев търси слава. Левски – не! Друг пример за смирение е Махатма Ганди – животът му е социална видимост и жертвен принос в идеята за мирната съпротива. Волята трябва да влезе в смирението, за да не упражним насилие – смирението е по-властно от волята!
Избрано от: „Седемте лъча на еволюцията“, Ваклуш Толев, изд. „7 Лъча“ ЕООД
Снимка: Ваклуш Толев (1923-2013), vaklush.org