Век по-късно – три поетични състояния на българската действителност, които звучат песимистично вярно и днес.
(Портрет на Димчо Дебелянов от Борис Ангелушев - Аукционна Къща Виктория)
Чел съм нявга, слушал съм да казват…
Чел съм нявга, слушал съм да казват
славни и прочути мъдрословци
на уста с презрителна насмешка,
че народът – туй е стадо овци.
Помами ги хитро и след тебе
в огъня дори без страх ще дойдат.
– Може би! Стада съм виждал често,
ала все магарета ги водат!
(1909 г. „Мисли в мъглата“)
...
Криза
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога –
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне –
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!
...
Разговор в кръчмата
– От хорски думи хас не струвай,
на свой път, с своите крака!
Живей и много не мъдрувай!
Сега светът върви така!
– Така…
– Жена защо ти й – толкоз много
жени всеобщи има днес,
ще найдеш място, слава Богу –
знай, вятърът е туй свест и чест!
– Хм…чест…
– А щом сполучиш да достигнеш
на служба в висшата среда,
глей нещо едро да задигнеш
за запас в напаст и беда!…
– Е, да…
– Когато старост пък настане,
спокойно почини си – зер
тоз свят на теб не ще остане!
Какво ще пийш: вермут, амер?
– Амер.
(1909 г., „Мисли в мъглата“)
* Портрет на Димчо Дебелянов от Борис Ангелушев - Аукционна Къща Виктория
