„Жалкото е там, че повечето от тия таланти нямат възможност да се разгърнат, защото малко са тия, които поддържат изкуството. А държавата не може да прави това.“

(1893 ~ 1944)

Творческата мощ на българите в областта на културата

Отговор на анкета

Общо, намирам, че на нашия българин, положителните качества са му по-силни от слабостите - има колосални добри качества. И най-важното е, че е много талантлив.

Аз не зная дали има друг народ, толкова талантлив, колкото нашия. Ние виждаме, че всяка година блика с нови таланти, нови сили идват. Жалкото е там, че повечето от тия таланти нямат възможност да се разгърнат, защото малко са тия, които поддържат изкуството. А държавата не може да прави това.

Специално за художниците, аз намирам, че няма да минат още двадесет години и България ще държи първенство по изкуство на Балканския полуостров.

Неотдавна един наш съотечественик - художника Караджата - направи изложба в Букурещ и цялата румънска преса гръмна с много ласкави отзиви за него. И дори в София висши румънски среди се възхищаваха от творчеството на тоя българин от Добруджа.

Най-характерната черта на нашите художници - това е едно желание за самовглъбяване и желание да се погледне към ценностите, останали от миналото, за да могат и те да влязат в основата на един нов български живописен стил - стил на нашите стари икони и това е богата основа на един такъв художнически стремеж.

Нашите художници на приложното изкуство и на графиката вече са успели да турят началото на един такъв нов художествен български стил, който се отърсва от влиянието на голямото европейско изкуство и вече създава едно ново начало на виждане и третиране, върху основа и естетически принципи, легнали в творчеството отпреди освободителната епоха.

Най-отрадното, което аз като председател на Съюза на художниците, забелязвам във всички художници - то е стремежът да доведат своето изкуство в един пряк досег с живота и да служат на този живот.

* Публикувано във „Вестник на вестниците”, 24 май 1937 г.
Източник: 
literaturensviat.com
Снимка: Райко Алексиев (1893~1944) ©Личен архив, dictionarylit-bg.eu