„Колкото повече растем и се превръщаме във възрастни хора, толкова повече се налага да даваме, за да получаваме в замяна.“
Това, от което се нуждае нашата личност (Признание)
Независимо от мъжката и женската ни природа и от характера ни, всички ние притежаваме едно нещо, което поддържа и изгражда нашата личност, и това е нуждата от признателност и благодарност, потребността от признанието на другите.
Нуждата да получим признанието на другите е основна потребност още от ранните ни детски години. Всеки от нас има нуждата да печели признание, което стимулира нашата личност, и тази потребност е толкова важна за нашето душевно състояние, че липсата на признание може да доведе до тежки пристъпи на безпокойство, раздразнителност и дори депресия. Причината за тази дълбока потребност на човешката природа е изграждането на автоматичен модел на поведение вследствие на големите дози внимание, подкрепа, одобрение и похвали, които получаваме, когато сме бебета и подрастващи деца. Когато ни подкрепят и поощряват да правим първите си крачки и да кажем първите си думи и дори когато си играем или правим нещо заедно с родителите си, ние получаваме признание.
Когато пораснем, ние трябва да се научим да развием нови способности, за да печелим признание. Колкото повече растем и се превръщаме във възрастни хора, толкова повече се налага да даваме, за да получаваме в замяна.
Природата изисква в развитието и растежа си всички ние да научим изкуството да задоволяваме нуждата на всяко човешко същество да получи признание. Дори хората, които са постигнали големи успехи в живота си, няма да бъдат удостоени с признание и уважение, ако самите те не могат да оценят и да признаят достойнствата на другите и да ги дарят с чувството на признателност в общата борба за щастие и удовлетворение в живота. Ето защо много успели и богати хора все пак изпитват неудовлетворение и депресия, въпреки че сякаш всичко в техния живот е розово.
Когато детето извика родителя си да дойде и да види какво е направило, няма почти никакво значение какво всъщност е направило детето, а как ние ще реагираме и ще отговорим на неговия зов и как ще му дадем подкрепата и одобрението си. Всеки около нас има нуждата получи признание в определена област на своя характер и ако ние можем да задоволим тази специфична потребност, ще предизвикаме и получим най–истинското уважение.
Понякога самото признание е достатъчно за кратко време да разреши всеки от нашите проблеми със съня и да ни зареди с достатъчно енергия, за да се включим в най-близко провеждащото се спортно състезание и да спечелим безпроблемно първото място.
Обобщение
Имам чувството, че всички въпроси, които обсъдих, ще стимулират същото отношение, което изпитвахме като деца, когато бързахме да си легнем да спим, за да можем по-бързо да се събудим на сутринта и да се радваме на следващия ден. Ключът към пълноценната енергия и хубавия сън се намира в потребността ни да постигнем всички неща, които ще ни накарат да заспим с мисълта за вълнението и тръпката на утрешния ден, изпълнени с очакване и надежда. За да постигнем всички тези неща, понякога трябва да се върнем назад към нещата и събитията от живота ни, на които сме обърнали гръб, и да признаем грешките и вината си, за да можем да се поучим и да станем по-мъдри от преживяното. В някои случаи може да се налага да дадем опрощение и да разширим разбиранията си за духовните аспекти на живота. А в много случаи може просто да се налага да изправим на крака вярата в самите себе си и да си поставим нова цел в живота, която ще породи и стимулира въодушевлението и радостта от живота и ще изкара наяве жизнеността и енергията на личността ни.
Трите изисквания за успех в живота
Почтено постигане на целите за духа, самодисциплина за тялото и даване и получаване на любов за душата (Ние се състоим от дух, тяло и душа. Първо послание до Солуняни, 5:23). В Светата троица това е изразено в единството на Отец, Син и Светия дух. (Битие, 1:26) „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие”.
Трудно е да се разбере това взаимодействие между духа, тялото и душата, но неговият ефект е напълно очевиден при хора, които са били отделени от родителите си още от раждането. Емоционалната болка от осиновяването още при раждането никога не отминава и повечето хора, които са имали тази съдба, мислят за това всяка нощ преди да заспят. Освен това те изпитват неустоим и натрапчив импулс да се съберат с биологичните си родители, дори да са отгледани от любящи осиновители. Някои деца, които не знаят че са осиновени, понякога усещат че някак си не принадлежат на своето семейство осиновители.
Тези непреодолими емоционални състояния могат да бъдат предизвикани само от духовната ни същност (състояща се от дух и душа), която по природа е устроена да стимулира пълната връзка и спойка на едно семейство, която да направи възможна пълната подкрепа на всеки от всички членове на семейство като „едно цяло”.
Посланието на триединството
Посланието на живота е, че ние трябва да се научим да бъдем уверени и сигурни, да окуражаваме и подкрепяме семейството си и да му бъдем верни, сякаш „всички сме едно цяло”, тъй като всички негативни преживявания на един от семейството ще се отразят на всеки друг в него, докато нещата не бъдат поправени.
Всички болести, предизвикани като естествена реакция, могат да бъдат отдадени на липсата на някои от тези аспекти на сигурността, положителната настройка и подкрепата и верността в семейството. Това са трите аспекта на Бог – Отец, Син и Светия дух, вътре в нас. Бог е във всички нас.
От: „Прекрасен сън – изобилие от енергия“, Ноел Батън
Картина: Stuffed Shirts (Les Plastrons), 1900, Pablo Picasso, ©2018 Estate of Pablo Picasso