Из писмото на Владимир Димитров – Майстора до Стана от село Ръждавица, вдъхнала живот на един от най-ярките му шедьоври от 20-те години на миналия век.
(„Стана“, 1925 г., Владимир Димитров - Майстора)
„Добър ден, добра и умна Стано!
Нека пролетта възвести Мира за щастието на всички хора по земята.
И Вие, както всички моми и момци сте мечтали за семейно щастие…“
Не е случайно това пожелание на Майстора – според свидетели той често повтарял: „Сега най-важното е мирът“ – за него това не е празна приказка. Освен че е изживял ужасите на войните 1912 – 1918-та, той е и член на Световния съвет на Мира.
~ „Стана в траур“, 1936 г.
…Рисува Стана с черна забрадка – тя е изгубила близък човек… По-нататък писмото в тоя дух стига до друго откровение:
„…А с моето рисуване, докато разбера нещо от тоя труден занаят, останах ерген-дядо, остарях и от няколко години съм пенсионер и живея при сестра ми с нейните големи деца на бул. „Вл. Заимов“ 21 София…
За Вашия по-малък юнак вчера питах в Рисувалната гимназия да ми кажат, какви са условията за приемане на нови ученици…“
„Мир, плодородие, здраве и дълголетие на Вас, Стана, на Вашите родители и близки, на всички ръждавичани пожелава стария рисувач Вл. Димитров.“
...
Стана знаеше това писмо наизуст и когато я посетихме и снимахме през 2005-та, не пропусна да го каже. Изтъкваше това: „Добра и умна Стано!“
(*Писмото е притежание на Богомил Златев, художник от Кюстендил.)
(„Стана в траур“, 1936 г., Владимир Димитров - Майстора)
Източник: „Владимир Димитров – Майстора, Картини от Рая“, Константин Еленков
Картинa (заглавна): Портрет на Владимир Димитров – Майстора от Васил Стоилов