„Надеждата, че… все още не е късно да предотвратим настъпването на вечната нощ!...“
През есента на 1983 г. Народния театър „Иван Вазов“ представя на своята сцена „Нощем с белите коне“ по едноименния роман на Павел Вежинов. Драматизацията и постановката на спектакъла са дело на режисьора Асен Шопов. Сценографията е поверена на талантливия Стефан Савов, музиката композира Крум Табаков. В ролята на акад. Урумов зрителите аплодират Георги Черкелов, Славка Славова влиза в ролята на сестра му Ангелина, Стефан Данаилов играе Сашо – неговият племенник. Андрей Чапразов, Камелия Недкова, Виолета Бахчеванова, Петър Стойчев, Борис Луканов, Мария Стефанова, Мариус Донкин и още, са част от великолепния актьорски състав, пресъздал на сцената Вежиновия разказ за човешката душевност, взаимност, самота и вечен копнеж.
Споделяме думите на режисьора Асен Шопов към публиката на „Нощем с белите коне“, които звучат съвсем в духа на днешното време.
(Асен Шопов, 1983 г.)
♠ Към зрителите
Асен ШОПОВ
I.
Живеем в прекрасен свят.
И може би в безкрайния мрак на Вселената, единствените ни координати са Времето, и пак Времето, и още веднъж Времето. И в тази единствена пресечна точка между Минало, Настояще и Бъдеще съществуваме Ние – Човечеството – това чудо на Природата – наречено Съзнание, събрало в себе си възторга на Микеланджело от „Сътворението на Света“, за да го излее във великата „Ода на радостта“ на Бетховен.
Живеем в прекрасен свят.
Такъв, какъвто го виждат очите ни за първи път: неповторим, одухотворен. Сякаш се е отворила театралната завеса – завесата на Настоящето – и Ние – вече Минало, сме впили поглед в Бъдещето, с тревогата на дългата нощ, с мистичния страх пред неизвестното и с красивата вяра в нашата природа, изтъкана от мисли и чувства – чувството на Надежда, че и Утре ще ни има – мисълта за необходимост от воля, волята на Утре да бъдем… И тази огромна театрална завеса непрекъснато се разтваря, за да разкрие великото Тайнство – Тайнството на милиардите години, потребни за да се роди това Чудо – Сътворението на Света.
II.
Като се опитваме да прочетем пред вас романа на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“ точно сега, когато целият свят е завладян от едни и същи мисли и чувства, най-силно впечатление ни правят думите на неговия герой академик Урумов, че „….най-сериозният проблем, който стои пред съвременното човечество, е… да се преодолее разделението на света. Да се постигне единно човечество. Нашата планета е тясна за две човечества. Това я застрашава с гибел.“.
И наистина! Ако съзнанието е самопознание по пътя към съвършенството – то колко ли абсурдно би изглеждало човечеството – колко ли лекомислено, ако се окаже неспособно да спре пред онази фатална крачка, ако позволим да се извърши тя – тази фатална крачка, която го отделя от безразсъдството, от безсмислената катастрофа, от нелепата, противоестествена смърт на самоубийството…
Ето защо, за нас „Белите коне“ не са нищо друго, освен Надеждата – Надеждата, че… все още не е късно да предотвратим настъпването на вечната нощ!...
Все още не е късно!
* От книжката с драматизацията на „Нощем с белите коне“, постановка на Асен Шопов, Народен театър „Иван Вазов“, сезон 1983/1984
Съставителство: Литературно бюро на Народния театър „Иван Вазов“, 1984 г.
Снимка: Асен Шопов, 1983 г.
