Из афористичното творчество на българския публицист и сатирик Тодор Бакърджиев, автор на книгите: „Десантни мисли” (1997), „И падна Икар върху Сизиф” (2015), „Отключени умозаключения” (2018), „Непроспани прозрения” (2020).
(Карикатура от Чудомир, март 1910 г.)
Мечтата на добичето - да не е впрегатно.
Често нещата стават неповторими едва на третия път.
У нас и престъпниците се чувстват онеправдани.
Повечето неща са не само прости, но и просташки.
Много посредствени хора успяват чрез непосредственост.
Богатите най-трудно разбират, че са несъстоятелни.
За да осъзнаваш свободно, трябва да си роб на мисълта.
И да ти върви, е преходно.
Грозна истина е, че повечето лъжи са красиви.
Да прощават, но за ограбен народ няма прошка.
Малодушие е да те управляват бездушните.
Повечето тайни са мръсни, защото са в употреба и досега.
Дилема - как да държиш гордо изправена главата си, без да си вириш носа.
Национализмът става все по-интернационален.
В лудницата на света усмирителните ризи трябва да са за властващите.
Потупат ли те по крилата, значи отбелязват докъде да ги отрежат.
Всеки живот е ограбен от своята употреба.
Хората обичат да се приобщават към частното.
Животът е борба, в която и леглото е тепих.
В карнавала на живота повечето са маскирани с голословие.
Любопитните обикалят света, мъдрите го заобикалят.
Операцията „Чисти ръце” в политиката може да бъде само хирургическа.
Възрастта не е порок, но с времето става диагноза.
Трупането на години не може да мине за градивно умиране.
Мислителят е като мушмулата - най-качествен е, когато презрее.
Най-много жертви взема култът към безличността.
Най-пропадналите търговци са пазарящите се с Бога.
Животът е епидемия, от която очакваме щастие.
Вероятно няма по-стар извор на вдъхновение от сълзите.
Колкото по-тайни са зависимостите на управляващите, толкова по-явна е нелогичността на техните решения.
Политиката е мръсна работа, която претендира да почисти обществото.
Ако говориш критично за човешката природа, пак ще се сблъскаш с природозащитници.
И полето на честта се превърна в запустяла нива.
Корумпираните магистрати се скриват зад максимата „Не съди, за да не те съдят“.
Самото пълзене към политическия връх е падение.
Мечтата на всички фалшификатори е оригиналът.
Някои полагат отчаяни усилия да бъдат щастливи.
Източник: literaturensviat.com
*Карикатура от Чудомир, март 1910 г., artgallerystz.com