„Когато човек упорства при грешката си или прекалено силно преживява неуспеха, мисли, че „това е краят” и , всичко пропада” – това е досадно и за него, и за околните.“
(1906 ~ 1999)
Изкуството да грешиш
Не обичам да гледам телевизионните предавания. Но имаше програми, които гледах винаги: танците върху лед. После престанах да ги следя системно. Най-много ми харесва, когато по-слабите участници или тези, които още не са успели да се наредят сред „признатите”, се представят успешно. Успехът на дебютантите или на несполучилите дотогава ми доставя много по-голямо удоволствие, отколкото успехът на утвърдените.
Но тук въпросът е друг. Повече от всичко ме възхищава „кънкобегачът” (така едно време наричали спортистите върху леда), който коригира грешките си по време на танца – пада, но бързо се изправя и продължава да танцува сякаш нищо не се е случило. Това е изкуство, голямо изкуство!
В живота грешките са много повече, отколкото на леда. Трябва да умеем да излизаме от тях, да ги поправяме незабавно и... красиво. Да, именно красиво!
Когато човек упорства при грешката си или прекалено силно преживява неуспеха, мисли, че „това е краят” и , всичко пропада” – това е досадно и за него, и за околните. Околните изпитват неудобство не от самата грешка, а от това, каква неумелост проявява той, за да я поправи.
Невинаги е лесно да признаеш грешката си, особено пред себе си (не е задължително да правиш това публично, тогава човек или се срамува, или кокетира). Нужен е опит, за да можеш след извършената грешка най-бързо и безболезнено да се включиш в работата си. Околните не би трябвало да приканват сгрешилия да признае грешката си, а да го насочват за нейното поправяне, да реагират така, както реагират зрителите по време на състезание, когато награждават с радостни аплодисменти падналия, но още в първия удобен случай с лекота поправил грешката си спортист.
От: „Писма за доброто и прекрасното“, Дмитрий Лихачов, ДИ „Народна просвета”, 1986
Снимка: Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906 ~ 1999); Момент истины