♥ Омразата, подобно на молитвата, променя човека, който е въвлечен в нея

(1912 ~ 2008)

„Главите са най-мъдри, когато са хладни, а сърцата са най-силни, когато откликват на благородни идеи.“ ~ Ралф Дж. БЪНЧ

Кого променя омразата? Чие състояние подобрява? Отговорът може да ви изненада. Омразата, подобно на молитвата, променя човека, който е въвлечен в нея, а не онзи, който е негова мишена. Ако ритнете изпречилата се на пътя ви тухлена стена, ще пострадате вие, а не стената. Омразата не променя човека, който е ненавистен. В този контекст тя често уврежда човека, който мрази.

Ние сме лично отговорни да контролираме нашето виждане за живота, както и отношенията помежду ни. Като емоция омразата може да е алтернатива на най-силни чувства. Когато се опитваме да разберем някои естествени човешки отношения, често откриваме, че най-упоритата омраза обикновено се дължи или на фундаментален страх или на силно лично желание. Това разбиране понякога изисква много време, докато успеем да разграничим и да отделим в ума си индивида от нашето неодобрение на неговите действия. Не е ли вярно, че понякога чувстваме неприязън към човек, чиито действия ни лишават от нещо желано от нас? Американският писател Джеймс Болдуин е казал: „Мисля, че една от причините хората така упорито да не се разделят с омразата е в усещането, че отиде ли си омразата, те ще трябва да се справят със своята болка.”

Афро-американският педагог Букър Т. Вашингтон ясно е долавял тази истина, за да възкликне: „Няма да позволя на никого да омаловажи душата ми, като ме накара да го мразя”. Освободен роб, Вашингтон живял в такава бедност, че започнал да работи деветгодишен. Той е можел лесно да обвини обстоятелствата за своето състояние и да ги използва като оправдание за омраза. Вместо да позволи на това чувство да гризе душата му, той успял да озапти силата си и да я насочи към подобряване на своя живот и живота на другите. Работел като разсилен, за да се изучи – методът, който според него щял да доведе до самоусъвършенстване и подобряване условията за живот на човечеството. Взел живота си в свои ръце, вместо да гледа на себе си като на жертва на обстоятелствата. След като се дипломирал и учителствал известно време, бил поканен да оглави едно ново училище за чернокожи в Тъскаджий, Алабама. Приел поста.

Предизвикателствата на безпаричието, на липсата на оборудване и на наличието само на две пригодени сгради не накарали новия администратор да завижда на богатите училища, нито да мрази хората с повече късмет. Вместо това Вашингтон започнал да работи за своята цел. Не позволявал никакви негативни намеси. По време на неговото директорство Институтът Тъскаджий се разраснал и достигнал близо двеста преподаватели и сто добре оборудвани сгради. Когато пристрастеността на Букър Вашингтон към образованието била критикувана от членове на чернокожата общност, които вярвали, че само с политически действия може да се постигне истински напредък, Вашингтон кротко следвал смятания за правилен път. Вместо да приеме разликата като оправдание за омраза и борба, този виден педагог на САЩ продължил полезната си работа на академичния фронт.

Човек контролира онова, което пуска да обитава съзнанието му. Като се концентрира над желанието си да владее вътрешното си аз, мъдрият човек отхвърля негативните емоции и разрушителните действия. Негативността не може да доведе до положителни резултати. Вашингтон разбрал тази истина. Вместо да пилее ценна енергия в непродуктивни спорове, той следвал повелята да реализира виждането си за образованието. Не позволил на никого да омаловажи душата му, защото останал отговорен за вътрешното си аз. Подобно на други велики жени и мъже, Вашингтон съзнавал, че само той може да контролира вътрешното си аз.

Авторът на Дхамапада казва: „Омразата не се спира с омраза; омразата се лекува само с любов.” Любовта, която почива на истината, а не на нечие настроение разбира по пламъка на своята преданост как да накара злото да служи на доброто. Пречките, независимо какви, често водят до успех. Тъмните периоди могат в края на краищата да доведат до велики моменти.

От книгата: „Закони на живота”, Джон Маркс Темпълтън, изд. „Кибеа“, 2002 г.
Снимка: Sir John Marks Templeton (1912-2008); TempletonWorldCharity