Ревността - спътник на „стремежа към справедливост“ ♥ Уейн ДАЙЪР

„Мотото „Не е честно!“ е едно от най-разпространените и най-пагубни оплаквания на един човек от друг.“

(The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon)

„Не е честно!“  Мотото на неефективните взаимоотношения

Търсенето на справедливост може да проникне в личните ви взаимоотношения и да попречи да общувате ефективно с другите хора. Мотото „Не е честно!“ е едно от най-разпространените и най-пагубни оплаквания на един човек от друг. За да прецените, че нещо е несправедливо, вие трябва да се сравните с друг индивид или група от индивиди. Вие разсъждавате приблизително така: „Щом те могат, и аз мога“, „Не е честно да имаш повече от мен“,„Аз не успях да го направя, защо ти да успееш?“. И така нататък, и така нататък.

В този случай вие определяте кое е добро за вас, като изхождате от поведението на някой друг. С други думи, този някой, а не самият вие, има власт над емоциите ви. Ако се разстройвате, че не сте успели в нещо, в което друг е успял, вие ставате зависим от другия. Винаги когато се сравнявате с някой друг,вие играете на „Не е честно“ и от вяра в себе си минавате към „външно“ мислене, насочено към другите.

Една от пациентките ми, привлекателна млада жена на име Джуди, е добър пример за този вид самопогубващо поведение. Джуди се оплакваше от 5-годишния си несполучлив брак. В един вечерен сеанс по групова психотерапия тя изигра свой семеен спор. Когато младият мъж, който играеше ролята на съпруга й – застрахователен агент, – й каза нещо неприятно, Джуди моментално го запита: „Защо каза това? Аз никога не ти говоря такива неща.“ Когато той заговори за двете им деца, тя отвърна: „Не е честно. Аз никога не намесвам децата в спора“. Когато, съобразявайки се с ролите си, заговориха за предстоящо вечерно излизане, аргументите на Джуди отново бяха: Не е честно. Ти непрекъснато излизаш да се забавляваш, а аз трябва да стоя вкъщи при децата.“

За Джуди бракът се свеждаше до водене на сметки. Едно за теб, едно за мен. Всичко трябва да е честно. Ако аз постъпвам така, и ти трябва да постъпваш по същия начин. Нищо чудно, че почти през цялото време тя се чувстваше огорчена и обидена – нейната грижа бе по-скоро да изправя въображаеми неправди, вместо да се вгледа в брака си и да се опита да го заздрави. Стремежът на Джуди да получи справедливост беше невротична „задънена улица“. Тя оценяваше поведението на съпруга си въз основа на своето собствено поведение, а щастието си – възоснова на поведението на съпруга си. Ако престане непрекъснато да търси сметка и ако започне да преследва целите си, без да се налага някой някому да бъде длъжник, отношенията със съпруга й биха се подобрили значително.

Справедливостта е външно понятие  начин да се изплъзнете от отговорността да поемете контрол над собствения си живот. Вместо да смятате, че нещо е несправедливо, можете да решите какво всъщност искате и след това да разработите план, за да постигнете целта си независимо от желанията или постъпките на другите. Простият факт е, че всеки човек е различен и колкото и да се оплаквате, че животът на другите се е подредил по-добре от вашия, няма да предизвикате никакви положителни промени у себе си. Ще трябва да се откъснете от сравнението с другите и да захвърлите бинокъла, с който гледате какво правят те. Някои хора работят по-малко, а получават повече. Други са покровителствувани и се издигат, докато вие сте този, който има способностите. Съпругът/съпругата ви и децата ви ще продължат да постъпват различно от вас. Но ако, вместо да се сравнявате с другите, се обърнете към себе си, няма да имате възможност да се разстройвате заради отсъствието на равенство, което забелязвате.

Предпоставката за почти всеки вид невроза е убеждението, че поведението на другите е по-значимо от вашето собствено. Ако се придържате към фрази от типа на „Ако той може, и аз би трябвало да мога“, ще уреждате живота си въз основа на нечий друг живот и никога няма да заживеете собствения си.

Ревността  спътник на „стремежа към справедливост“

Английският поет и драматург Джон Драйдън нарича ревността „жълтеницата на душата“. Ако вашата ревност ви пречи и поражда у вас различна степен на емоционална демобилизация, вие можете да си поставите за цел да скъсате с този безполезен начин на мислене. Ревността означава да изисквате от някого да ви обича по определен начин и ако той не ви обича така, да се оплаквате: „Не е честно“. Тя е резултат от липса на самоувереност просто защото е емоция, насочена към другите. Тя позволява тяхното поведение да причинява у вас емоционален дискомфорт. Хората, които истински харесват себе си, не избират ревността и не си позволяват да се разстройват, ако някой не играе честно.

Никога не можете да предвидите как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако реши да прояви към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньорът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „нечестен/нечестна“, а просто е такъв, какъвто е. Ако окачествите поведението му/й като нечестно, накрая сигурно ще се опитате да разберете коя е причината. Отличен пример за това е моя пациентка, която бе вбесена, защото съпругът й имаше любовна връзка. Обзе я силно желание да разбере коя е причината за това. Непрекъснато питаше: „В какво сбърках?“, „Какво ми липсва?“, „Не бях ли достатъчно добра за него?“, и си задаваше други подобни въпроси, които показваха, че й липсва самоувереност. Хелън не преставаше да мисли колко несправедлива е изневярата на съпруга й. Идваше й наум дори също да си намери любовник, за да възстанови равновесието. Плачеше често и гневът й се сменяше с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за справедливост. То я задушава във взаимоотношенията с мъжа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна любовна връзка тя използва като причина да се разстройва. Същевременно използва поведението му като повод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно. Стремежът на Хелън към абсолютна справедливост предполага, че ако тя първа започне извънбрачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със същото. Емоционалното състояние на Хелън няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето решение независимо от нея и че той може да има хиляди основания – нямащи отношение към нея – за извънбрачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжествеността си или да отдалечи настъпването на старостта. Каквато и да е причината, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да приеме връзката му и като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продължи да се наранява със самобичуваща ревност, в която поставя мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо общо със собствената й самооценка.

От: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, превод Нели Щерева, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Картина: The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon; chinaoilpaintinggallery

2607 Преглеждания