„Вместо да се приближат до децата душевно, петдесетгодишните приемат детска външност, обличат се младежки, купуват спортни коли и си търсят млади приятелки.“
(Old Man and Young Woman, c.1540, by Lucas Cranach the Elder)
Кризата на зрялата възраст представлява мъжкият климактериум, респ. изплъзналото се по посока на непознати равнища предизвикателство към поврат. Гръцката дума „криза” означава и „решение” и мъжът действително трябва да реши дали да поеме пътя, или да го изстрада несъзнателно.
Решението да продължи както преди или да промени посоката не е във възможностите му. Първообразът не го допуска и принуждава към промяна по единия или другия начин. Вместо валидното за отправния път библейско правило „Подчинете света!”, за обратния път важи: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, няма да стигнете небесното царство Божие.”
Повечето мъже усещат крачката назад именно по това време. Само че винаги са склонни да издържат нещата на телесно ниво. Тогава вместо да се приближат до децата душевно, петдесетгодишните приемат детска външност, обличат се младежки, купуват спортни коли и си търсят млади приятелки. При господстващия култ към младостта всичко това не е особено трудно. Спортните коли са предназначени предимно за възрастни господа дори само от финансова гледна точка; модата така или иначе е ориентирана младежки, а поради често липсващото душевно отделяне от родителите голям брой млади момичета с удоволствие заместват неразрешения си бащински проблем с някой възрастен господин. Но това донякъде смехотворно разрешение на кризата във външния свят е все пак по-добро от пълната съпротива към извършване на необходимата крачка.
Който се противи в преносен смисъл, принуждава към участие тялото. Подобна неподходяща форма на обрат би била депресията. „Депресия” означава буквално „избягване на натиска” или „премахване на напрежението” и фактически съдържа жизненото поведение на отпускане от всякакво напрежение, макар и по напълно неподходящ начин.
Вместо да скръстим ръце и да предоставим проблема за собствения си живот на социалната държава, по-добре да се отпуснем по-претенциозно. Именно когато разгръщането на властта и влиянието са най-силно изразени, се изисква завръщане в единството, което е лишено от всякакво напрежение. Поговорката формулира това по свой начин: „Нека спрем, когато е най-приятно.” Зад казаното се крие опитът, че иначе всичко ще стане по необходимост по-лошо.
Митът описва обратния път на душата във всички варианти: Парсифал трябва да търси този път към единството също както Одисей или аргонавтите. Библейският блуден син получава справедлива награда за своето завръщане при баща си, символ на единството. Той е поставен далеч пред онези, които не са рискували да се отправят в света на двойствеността, раздвоението и разединението. Всеки приказен герой този архетипов образец. Понякога напускането на единството се облекчава от някоя зла мащеха, по-късно той трябва да подчини света и да намери своята друга половина, т. е. да интегрира към себе си своята собствена сянка. След като се е оженил за нея в образа на принцеса, двамата се връщат при бащата „и ако не са умрели, живеят щастливо и до днес”.
Този първообраз е валиден по същия начин и за модерния човек. По-рано същинската опора по този път е била религията. Дори в епоха, когато великите религии опошляват своите познания, тази задача би била подходяща за свещеното задължение като обратна връзка към пра-началото.
Медитацията се насочва към същата среда, а по-рано същото е вършела медицината - както се вижда и от самата дума. Във всеки случай това бе едно архетипно лекарство, намиращо опора в символите като пътеуказатели и сравнимо с индианските лекарства. Те не се приемат във вид на таблетки, а се носят в сърцето.
Въпроси:
1. В коя точка на жизнения първообраз се намирам сега?
2. С кои етапи от моя жизнен път съм „на нож”?
3. Къде и в каква форма оказвам съпротива срещу изисквания от първообраза обрат?
4. Как се справям с напрежението в моя живот?
5. Кои пътища за отпускане са отворени пред мен?
6. Дали осъществих или преживях своите житейски цели?
7. Какво все още би могло да спаси живота ми?
Из: „Болестта като език на душата“, Д-р Рюдигер Далке, изд. „Лик“, 1995 г.
Картина: Old Man and Young Woman, c.1540, by Lucas Cranach the Elder; chinaoilpaintinggallery