„Човекът дава на Твореца всички черти, присъщи на демона, а после стига до заключението, че демон и баща е едно и също!“
(1835 ~ 1910)
Писма от Земята. Писмо шесто
Човекът е машина. Машина-автомат. Тя се състои от хиляди сложни, деликатни механизми, които изпълняват хармонично и безупречно своите функции съобразно особени закони, над които човек няма нито власт, нито контрол. И за всеки от тези хиляди механизми Твореца е измислил по един враг, чиято задача е да пречи на механизма, да не му дава да работи, да го поврежда, да му причинява болки, докато накрая го унищожи напълно. И твърдят, че той не е пропуснал нито един механизъм.
Тези врагове преследват човека от люлката до гроба; те не знаят отдих ни денем, ни нощем, те са цяла армия, организирана армия; армия, която обсажда; армия, която щурмува; армия бдителна, надъхана, безпощадна; армия, която се бие безспир и не признава примирие.
Тя настъпва на взводове, на роти, на батальони, на полкове, на бригади, на дивизии, на корпуси, а понякога се хвърля върху човечеството с всички свои части наведнъж. Това е „Великата армия“ на Твореца и той е нейният главнокомандуващ. Над нея, предизвиквайки слънцето, се развяват мръсните й знамена с девизи: „Бедствие“, „Болест“ и така нататък.
Болест! Това е главният отряд, който никога не отстъпва и унищожава всичко по пътя си! Той напада младенеца още щом се роди; страданията идват едно след друго: коклюш, шарка, заушка, стомашни разстройства, никнене на зъби, скарлатина и други специалитети за деца. Този отряд преследва детето, докато то стане юноша, за който има в запас други специалитети. Той преследва юношата, докато достигне зряла възраст, после старост и накрая го сваля в гроба.
След като имате всички тези факти, помъчете се да отгатнете с какво галено име човекът се обръща най-често към този свиреп главнокомандуващ. Аз ще ви помогна, само няма да се смеете: „Татко наш, който си на небето.“
Странни са пътищата на човешката логика. Християнинът изхожда от следната ясна, определена, неизменна и недвусмислена предпоставка: Бог е всезнаещ и всемогъщ.
От това следва, че Бог предварително знае всичко, което има да става, и че нищо не може да стане без негово позволение, нищо не може да стане, ако той реши да го предотврати.
Това е достатъчно ясно, нали? Следователно Твореца носи отговорност за всичко, което става в света.
Християнинът признава това и го пише в курсив. Признава го с вдъхновение, с възторг.
После, след като е стоварил върху Твореца отговорността за всички гореспоменати страдания, болести и нещастия (които Твореца би могъл да предотврати), умникът християнин най-наивно го нарича „Татко наш“!
Всичко е точно тъй, както ви го казвам. Човекът дава на Твореца всички черти, присъщи на демона, а после стига до заключението, че демон и баща е едно и също! Но той веднага би отрекъл, че един умопобъркан злодей и директорът на неделното училище са по същество едно и също нещо. Е, какво ще кажете за човешкия разум? Ако според вас изобщо съществува човешки разум?
Из: „Писма от Земята. Автобиография“, Марк Твен, ДИ „Народна култура“
Снимка: Марк Твен (1835-1910); commons.wikimedia.org
