„Само Господ владее Егоизма; със своя Егоизъм той е изкупил човека, със своя Егоизъм той го спасява.“
Видният шведски учен, философ, християнски мистик и теолог Сведенборг (1688-1772) и неговите тълкувания върху Книгата Битие (Глава 1-4), включени в основния му труд „Небесните тайни“.
(Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed, 1766)
Вътрешен смисъл
141. За Егоизма могат да се кажат безкрайно много неща: например, какво е състоянието на Егоизма в плътския и светския човек; Егоизмът е цялото негово естество; такъв човек не познава нищо друго освен своя Егоизъм; ако той се лиши от него, би му се струвало, че не съществува. В духовния човек Егоизмът представлява следното: макар да знае, че Господ е животът на всичко, че той дава мъдростта и разума, и следователно, произвежда мисъл и действие, той не вярва на това, даже изказвайки го.
Обратно, небесният човек признава, че Господ е животът на всичко, че от него е мисълта и действието; той разбира, че това е така и никога не желае Егоизма; но макар да не го желае, Господ му го дава в добавка с всички способи за долавяне и схващане на доброто и истината, и с цялото им блаженство. Ангелите притежават такъв Егоизъм и живеят в най-голям мир и спокойствие; защото техният Егоизъм включва в себе си това, което принадлежи на Господа, Който чрез него управлява и води самите тях. Този Егоизъм е небесен, докато Егоизмът на плътския човек е адски…
147. Стих 21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. Под ребро се подразбира Егоизма на човека, притежаващ слаба жизненост, а това е именно самостоятелността, на която той държи.
Мястото на реброто е Егоизмът, имащ известна жизненост. Дълбокият сън е състоянието, в което е въведен човека, за да му се струва, че притежава самостоятелност; това състояние е подобно на сън, защото в него той знае само, че живее, мисли, говори и действа сам но себе си; но започвайки да познава, че това не е така, той сякаш се пробужда от съня и става съзнателен.
148. Казано е, че Егоизмът на човека е представен с реброто, което е гръдната кост и че това е самостоятелността, на която той държи. В действителност, при Древните гръдта означавала милосърдието, защото тя включва в себе си белите дробове и сърцето. Костите са нещо съвсем маловажно, защото в тях има най-малко живот, докато обратно, тялото представлява нещо жизнено. Причината за тези значения е дълбока тайна, позната на Древните. За това ще говоря по-късно по Божественото Милосърдие на Господа.
149. В Словото костите означават също Егоизма и даже Егоизма, оживен от Господа. В Исайя: „Господ ще насища душата в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина“ (58:11). В същия Пророк: „Ще видите това и сърцето ви ще се зарадва, и костите ви ще виреят като зелена трева“ (66:14). В Давид: „Всичките ми кости ще рекат: Господи, кой е подобен на Тебе?" (Пс. 35:10). Това е още по-очевидно в Езекиил, където се говори за
Костите, които били отново покрити с плът и в които бил въведен дух: „Господнята ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости. И рече ми: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господнето слово. Така казва Господ на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух, та ще оживеете; ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ“ (37:1,4,5,6). Егоизмът на човека, видян от небето, представлява напълно неодушевена камара от Кости с най-безобразна форма, следователно, е мъртъв в себе си; но оживен от Господа, той се явява някак си телесен, макар за човека егоизмът да представлява всичко, той е напълно мъртъв; всичко живо, което е в него, изхожда от живота Господен и ако този живот си отиде, човек би паднал мъртъв като Камък; човекът е само орган на живота, и усещането му за живота е като на орган.
Само Господ владее Егоизма; със своя Егоизъм той е изкупил човека, със своя Егоизъм той го спасява. Господният Егоизъм е Свещен егоизъм, той е живот, и с този Егоизъм той оживява мъртвия човешки егоизъм. Егоизмът на Господ е означен с думите, произнесени от него в Лука: „защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (24:39). Това също се представя и с факта, че костта на пасхалната жертва не била строшена (Изх. 12:46).
150. Състоянието на човека в егоизма или когато той си мисли, че живее за себе си, е уподобено на дълбок сън, то и било наречено от древните дълбок сън; казано е в Словото: „Да бъдат проникнати от дух на заспиване и да спят“. Че самостоятелността на човека е мъртва в себе си и че никой не притежава и най- малката частица живот сам по себе си, е очевидно в света на духовете до такава степен, че злите духове, обичащи само себе си и упорито утвърждаващи, че живеят независимо, се убеждават от поразителни опити и тогава осъзнават, че не живеят сами по себе си. Беше ми дарено вече от няколко години да зная по-добре от всички, какво е състоянието на егоизъм на човека. Така аз нищо не мислех сам. а ми бе дадено да видя ясно, че всяко представяне на моята мисъл ми бе давано по внушение; понякога виждах как и откъде ми е внушавано то. Следователно, човекът, мислещ, че живее сам по себе си, се намира в заблуждение; само с това, че мисли, че живее самостоятелно, той си присвоява злото и лъжата, което не би станало, ако вярваше на това, което е реално.
151. Стих 22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. Реброто означава неоживения Егоизъм, а Жената - егоизма, оживен от Господа; той я приведе при човека означава, че егоизмът му е бил дарен. Потомството на тази Църква, не желаейки да бъде небесен човек, както отците си, но желаейки да живее независимо и ревностно желаейки да притежава самостоятелност, я получило; но все пак егоизмът му бил оживен от Господ и наречен жена, а след това - съпруга.
152. Човек ще обърне внимание на това, че жената не може да бъде образувана от реброто на мъжа и ще разбере, че в тези думи са заключени много повече тайни, отколкото някой досега е открил; той също ще види, че егоизмът е представен чрез жената, само защото жената е била измамена, а егоизмът или, което е същото, себелюбието и любовта към света, измамили човека.
154. Няма правене на зло и изказване на лъжа. които да не са егоизъм и да не изхождат от егоизма, защото човешкият егоизъм е самото зло и оттук човек не е нищо друго освен зло и лъжа. Аз можах да се уверя в това, защото когато в света на духовете се видят себичните същества, те изглеждат така уродливо, че е невъзможно да се изобрази нещо по-ужасно; егоизмът им се представя най-разнообразно според своята природа и този, който види своя егоизъм, изпада в ужас от самия себе си и иска да избяга от себе си както от дявола. Точно обратно, съществата, чийто егоизъм е оживен от Господа, са прекрасни и стройни и се различават според живота, в който небесните качества на Господа са били приложени; надарените с Милосърдието изглеждат като юноши или като момиченца с най-мили лица; надарените с Невинността са като голи дечица, украсени по най-различни начини - обвити с гирлянди от цветя, с диадема на главата, живеещи и танцуващи в диамантена атмосфера, изпитвайки най-дълбоко блаженство…
Из: „Небесните тайни“, Емануел Сведенборг, изд. „Логос“, Варна 2001 г.
*Portrait of Swedenborg by Carl Frederik von Breda; en.wikipedia.org
