„Те могат да бъдат и грешници, зли хора, разбойници и въобще всякакви, но за нас трябва да са светиня.“
Старецът Тадей Витовнишки (1914 ~ 2003)
Послушание към Небесния Отец и земните родители
Послушанието се учи още в семейния кръг. Ако детето не е послушно на своите родители, трудно ще посвети живота си на Христа. Заради непослушанието сме изхвърлени от рая. Придобиваме послушание, когато видим какви са резултатите на непослушанието… Съкратили сме времето на земята, навсякъде ни грози катастрофа, целият свят е опънат като струна, само заради нашето непослушание. Непокорността спрямо родителите съпровожда детето през целия му живот. Аз самият не разбирах това навремето. Даже в мислите си не трябва да сме опечалени от своите родители. Те могат да бъдат и грешници, зли хора, разбойници и въобще всякакви, но за нас трябва да са светиня. За това, какъв е техният характер, ще отговарят пред Бога те, а също за нас, като свои деца. Няма да отговаряме ние. Но за да имаме Божието благословение, е нужно да почитаме бащата и майката като светиня. Иначе не бихме могли да запазим правия път до края на живота си.
Със своите мисли създаваме хармония или дисхармония
Сега виждаме, че берем плодовете на своите мисли и желания, на непослушанието към Небесния Отец и земните родители. Ние не можем и да си представим каква е силата на нашите мисли. С тях създаваме хармония или дисхармония в себе си и около себе си, и в цялата вселена. Ние можем да сме източник на голямо добро и на голямо зло. Макар да сме малка единичка, но от нашите мисли и желания зависи много.
Затова сега ситуацията е такава. Нашите мисли и желания са зли и нямаме помощ, заради непослушанието спрямо родителите и по-старите. Така тече нашият живот. Другите са ни криви, искаме да изправим всичко около нас, а никак не почваме от самите себе си. Това е голяма грешка. Ако всеки би започнал от себе си, нямаше да има толкова зло в света. Но има малко примери на такова самоизправяне. Много поучителни неща има в книгите, съществуват и единични примери, но въпросът е дали ще можем да приложим това в живота си.
Много повече се казва с живота, отколкото с думите
Много повече се казва с живота, отколкото с думите. Когато видим смирена и кротка душа, която не се гневи и не мисли зло, не ругае, не осъжда, не се сърди, когато я обиждаме, тази личност става пример за нас през целия ни живот. И ние искаме да бъдем като нея, виждайки, че с Божията помощ е победила злото и то не може да и въздейства. Дори да поставиш такъв човек в най-лоши обстоятелства, те не достигат до вътрешността на сърцето му и не разрушават неговия мир.
Човешкият живот е безкрайно усъвършенстване
Послушанието започва от родителския дом, още от люлката и трае до края на живота. Защото непрестанно ще има какво да учим и да се усъвършенстваме, както Ангелите и Светиите безкрайно преминават от познание в познание и от сила в сила. Така и ние на земята или се усъвършенстваме в доброто, или падаме в низко мъдруване.
Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите
Всяко добро и всяко зло произтичат от мислите. Мисълта има огромна сила и мощ. Тя въздейства не само на разумното естество и животинския свят, а и на растителния свят. Ако имаме мирни, тихи, благи и кротки мисли, те дават мир на нас и на всичко около нас. Това състояние се излъчва от нас. Напротив, когато сме натоварени от много грижи и притеснения, тогава завиждаме и се озлобяваме към хората. Приемаме мисли, които прогонват мира в нас и в околните, затова нямаме покой. Ние самите не знаем какво правим в семействата си. Със своите мисли прогонваме мира и често от рай правим ад. Твърде малобройни са хората, които идват на себе си и разбират, че от самите нас произтича и доброто, и злото.
Източник: sretenie.bg
Снимка: Старецът Тадей Витовнишки (1914-2003); pravoslaven-sviat.org
