„Ако стражарят нямаше корем, какво би станало? Върху какво щеше да падне?“
Една Бъдни вечер във всеобщо опиянение, хумористично и сатирично от големия наш поет.
(Христо Смирненски, 2 август 1922 г.,© Институт за литература)
Срещу Коледа
Бай Атанас, разбира се, не бай Атанас Телефончето, а един обикновен Атанас, не знаеше модерни танци. Но затова пък той – той изкара един такъв кючек, че в кръчмата всички примираха от възторг и сам той няколко пъти лягаше по корем на мокрия под – вероятно от благоговение и възхищение пред самия себе си.
На улицата обаче не беше лесно да се танцува. Първо: стените и електрическите стълбове не бяха наклонни да му правят място, па и ледът никак не позволяваше по-големи пластични размахи. От всичко това бай Атанас не се отчайваше, лошото беше само, че мъглата не му позволяваше да разбере вкъщи ли отива, или излиза. И когато се обърна за съвет към един стражар, последният тихичко му запя „Червената ти връзка“. Това значеше, че стражарят е пил тоже бяло вино, но не би се отказал и от червеното. Стражарят ли хвана бай Атанас „алабраце“, или бай Атанас него – това не беше особено важно: важното беше, че стражарят го посъветва: „Пази се да не паднеш“, и сам се простря по своя многоуважаем корем.
Тогава именно на бай Атанас му хрумна странната мисъл: „Ако стражарят нямаше корем, какво би станало? Върху какво щеше да падне?“.
Стражарят скоро разреши тоя въпрос – след три крачки той падна върху бай Атанас, а бай Атанас върху някаква си разпрегната талига.
– Я – попита стражарят, – да се качим ли?
– Това е велосипед бе, а на велосипед зимно време...
Но стражарят вече бе успял да се настани в каруцата и громко заповяда:
– Дий!... Карай полека, за да не паднем.
Бай Атанас – стар файтонджия – се засмя:
– Ехе, а бе каруца без коне ходи ли?
– Ами автомобил ли е?
– То автомобилите зарежи ги – они с електричество...
Тогава стражарят – той беше човек на силната воля – слезе и помъкна каруцата. Бай Атанас почна да бута и в нощта странният екипаж потегли бавно-бавно.
– А не знам защо тая вечер мъглата не е зелена.
– Шт! Ти що не буташ?
– Ами аз се возя, после ти!
– Първо аз ще се возя, после ти!...
– Не, първо аз!
– Аз!
– Тогава и двамата няма да се возим.
– Ами каруцата?
– Ще я занесем в участъка... – Да я занесем бе...
...
– Шът! Ст! Защо сте домъкнали тая каруца?
Бай Атанас с ужас погледна пристава. Стражарят тоже се замисли:
– Ами... да!
– Какво „да“? - тропна с крак приставът.
– Искаше да я крадне! – намеси се бай Атанас и посочи стражаря.
– Кой, яз ли? Лъже, г. пристав, може ли стражар... може ли, а? То работата е друга... тя като бъдни вечер – хелбетя – напила се...
– Кой се напил?... Каруцата...
– Съвсем не, г-н пристав... Той... Напил се и се вози на каруцата... Аз, знайте, бъдни вечер, бъдни вечер, ама ред и тишина...
Приставът кипва:
– Скоро горе! А ти - в зимника.
Бай Атанас грижливо пита:
– Ами каруцата!
– Влизай вътре!
...
След един час бай Атанас гръмовито пееше от зимника заедно с петима свои събратя:
Бог се роди Коледа,
овай вечер Коледа...
1923 г.
От: „Избрани творби“, Христо Смирненски, изд. „Български писател“, София, 1968 г.
Снимка: Христо Смирненски, 2 август 1922 г., Институт за литература; dictionarylit-bg.eu
