„Вашата свещена същност ви позволява да изпитвате благодарност и да давате безусловно. Вашето его иска отплата.”
Изразяването на благодарност за чудесата във вашия свят е един от най-добрите начини да направите всеки момент от живота си специален. Всеки ден, напредвайки по своята пътека, водете разговори с Бога в интимни и важни моменти. В тези разговори не искайте специални услуги, а потвърдете готовността си да използвате цялата си вътрешна сила за създаване на решения.
Помолете за вътрешна мъдрост да го направите и благодарете на Бога за помощта. Знанието, че можете да получите божествено напътствие, е нещо повече от утринна неделна служба. Това е знание, което идва отвътре, и то е несъмнено и непоклатимо, защото тези моменти оказват въздействие върху начина ви на живот.
Щом съзнанието ви за божественото присъствие, протичащо във вас във всеки един момент, нарасне, ще откриете, че отделяте повече време, за да се наслаждавате на заобикалящата ви красота.
Когато наблюдавате птица, цвете, залез, възрастен човек, майка, която кърми рожбата си, училищен автобус с деца, отворете сърцето си за тях. Позволете на любовта да протече от вас към тях и усетете как се връща. Колкото повече практикувате получаването на любов от заобикалящата ви обстановка, толкова по-енергизирани ще се чувствате.
Енергия има във всичко и във всеки. Ние получаваме тази невидима енергия, като оценяваме истински красотата и чудото на нашата вселена. Постепенно ще се научите да излъчвате навън любовта, която получавате, като се любувате на красотата. Опитайте!
Друг положителен резултат от чувството на благодарност за вашия свят е повишената способност да давате. Когато изпитвате благодарност в сърцето си, ще откриете нова готовност да давате на другите, така че и те да усетят вашата радост. Ще забележите, че искате да удовлетворявате нуждите и желанията на другите без каквито и да било очаквания за признание.
Важно е обаче да правите разлика между даване и жертва. Жертвата обикновено е за нещо. Жертва се прави само за да се постигне нещо. Когато се жертвате, вие давате, за да получите, и се ръководите от своето его, което ви програмира да вярвате, че сте толкова важни и специални, че заслужавате нещо заради даденото. Егото иска да сте горделиви и да вярвате, че даването свидетелства за вашето превъзходство – сякаш Вашата щедрост ви ограничава от другите, които не са щедри като вас.
Ако пък давате, защото чувствате, че трябва, вие не сте истински мотивирани от по-висшия си Аз. Тук също действа егото и ви казва, че сте много по-добри от получателите и че те би трябвало да са ви благодарни.
Но има огромна разлика между даването като средство за поддържане на нетолерантността и любовта, извираща от свещената ви същност. Когато култивирате истинско чувство на щедрост, произтичащо от собствената ви благодарност за даровете, които са ви дадени, ще проумеете, че даването е получаване и получаването е даване в цялото му великолепие.
Чувствителността към нуждите на другите е едно от най-блажените преживявания. Спомнете си колко вълнуващо е било да поднасяте подаръци на родителите си, на бабите и дядовците си, на братята и сестрите си. Благодарността ви за тяхното щастие се е равнявала, а може и да е превишавала вълнението ви при получаването на подаръци. Защо? Защото давайки, сте получили.
Разбирате ли, вашата свещена същност ви позволява да изпитвате благодарност и да давате безусловно. Вашето его иска отплата. Но е така, само защото егото знае единствено това – вие продължавате да го възнаграждавате, че ви отделя от любящото присъствие. Позволете на егото си д усети любовта и толерантността на висшата ви същност и автоматично ще започнете да действате по същия начин и във външния си живот.
* Есе, адаптирано от книгата на Уейн Дайър „Твоята свещена същност”
Снимка: goodreads.com
