За кръшното „разхубавяване“ на родния ни език, благодарение на вестниците, натуралните провинциалисти и тук-там на естествената връзка между човека и животното.
(Карикатура на Чудомир)
За езика
За родния език е думата и за грижите към него. Разхубавявате го вие там софиянците, разкрасявате го и нали сте по-учени от нас, провинциалистите, слушаме ви и ви подражаваме. И ние като вас „спускаме“ плановете и ние се „затормозваме“, кога направим „авария“ и даваме „обязателство“ да не се повтаря, и ние „отчитаме“ грешките си, мъчим се да се справим с „текучеството“ и „снемаме“ от служба тези, които са си „размножили“ нуждите дотам, че посягат към държавната каса.
Преди да „отпочнем“ да правим „подметка“ на стърнищата, и ние проверяваме дали е здрав гьонът и пр., и пр. Изобщо стараем се да бъдем добри ваши ученици, да ви догоним и ако е възможно, да ви надминем даже.
Тези езикови красоти ги усвояваме най-вече от вестниците. Учат ни на тях вестникарите. Напоследък един беше употребил „рубежа“ вместо граница. Като забелязах това, рекох си:
„Браво, нашенец, браво, ти достигна до последната рубежа на разхубавяване на езика!“
Та от тях научихме тия думи, те имат грижа за езика ни. У нас в провинцията пък тази благородна служба изпълняват ораторите по разните събрания.
– Другари – ще подхване някой, – ние трябваше отдавна да се събирами, да поговорими и да видими какво ша напрайми и ако не можими да решими, да се съгласими и да избиреми комисия, която и т.н.
– Другари и другарки – ще се провикне друг, – един от най-важните сектори, значи, в нашето селско стопанство е, значи, животновъдството. Да задоволяваме, значи, нуждите на широките народни маси с продукти както, значи, и индустрията със суровини. Това, значи, може да стане само със земеделие, значи, и високо продуктивно животновъдство…
Стана дума за животновъдство, та ни дойде на ум за човека. Нали Горки беше казал: „Човек, това звучи гордо!“. В грижите си за езика не забравихме и него – най-висшето творение на природата. Той пък постоянно е „натоварен“ да извърши това и това, понякога е „разтоварен“, а много често „впрегнат“. Не стига това, а е и политически добре „подкован“ например.
Щом е така, защо тогава да не можем да кажем още и: Архиварят А в ситен тръст обикаля канцелариите в министерството. Примадоната Б снощи изцвили прекрасно арията си. Другарят В е добре обезден в своята специалност или най-сетне критикът Г, достатъчно назобен с чужди мисли, изнесе доклад върху задачите на новата литература. Мисля, че няма да е зле така и тогава думата човек ще звучи още по-гордо, а?
1954 г.
Из: „Пестете ни времето“, Чудомир, изд. „Профиздат“, София, 1969 г.
* Карикатура на Чудомир
* Автопортрет с маслени бои (1950), Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък