Душеполезните наставления на Св. Игнатий Брянчанинов (1807~1867) – един от най-почитаните и обичани светци в Русия, духовен писател от XIX век, епископ, богослов и проповедник.
Св. Игнатий Брянчанинов (1807~1867)
~ Спасението
Нещастен е онзи, който е удовлетворен от собствената си човешка правда: на него не му е нужен Христос, възвестил за Себе Си: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Мат. 9:13).
Спасението се състои във възобновяването на общението с Бога.
~ Божият промисъл, упованието и надеждата, простотата и лукавството
Няма случайности! Бог управлява света и всичко, случващо се на небето и в поднебесната шир, се извършва според съда на премъдрия и всемогъщ Бог, недостижим в премъдростта и всемогъществото Си, непостижим в Своето владичество.
Ако няма нито един миг, който би могъл да се укрие от Бога, то за всичко случващо се трябва да славим Бога.
Всичко минава покрай нас – доброто и лошото, и нито хората, нито бесовете могат да сторят нещо, което Бог не би допуснал.
Защо духът ни се възмущава срещу съдбата и Божия промисъл? Защото не почитаме Бога като Господ…
От живата вяра в Бога се ражда пълното покорство пред Него, а от покорството пред Бога се ражда мирът на мисълта и спокойствието на сърцето.
От съзерцанието на Божия промисъл в душата се образуват дълбоката кротост и неизменната любов към ближния, които никакви ветрове не могат да разлюлеят или да смутят.
Над времената, обществените събития и индивидуалните съдби стои Бог.
Откриването на Божия промисъл съхранява и увеличава вярата в Бог.
Християнинът, съзиращ неотлъчно Божия промисъл, запазва сред най-страшните изпитания постоянно мъжество и непоколебима твърдост.
Поражението на един воин все още не е победа над цялата войска.
…Господ в Своя Първообраз е Помощник; а лукавият политик е помощник на самия себе си, – Господ не му Се явява на помощ.
~ Намеренията
Каквато е душата в тялото, такава е целта и намерението във всяко човешко занимание. Човек… се ръководи от своя начин на мислене…
Мисълта е подобна на корабен рул.
Умът е… цар… в човека.
Довереникът на Закона Божий във всички свои дела има за цел Богоугодие. Светът за него се превръща в книга на Божиите заповеди. Той чете тази книга чрез делата, поведението и живота си.
Различаването на доброто от злото е дело на сърцето. Но пак е нужно време, нужно е следване на евангелските заповеди, за да може сърцето да различава вкуса на истинското вино от подправеното.
…всичко, съпроводено от срам, има за начало грехът, макар на външен вид да изглежда висше добро.
Божественото добро не трябва да бъде отхвърляно, ако един или много други са го употребили за зло.
~ Духовната бран
Скръбта поради тази причина се нарича изкушение, защото открива съкровеното състояние на сърцето.
Много по-маловажно е безумието, отколкото приемането на вражески промисъл, който може навеки да погуби душата.
~ Грях и покаяние, гордост и смирение
В покаянието е цялата тайна на спасението.
Не е близко покаянието до онзи, който е напълно доволен от себе си, а около себе си вижда само съблазни и недостатъци от всякакво естество.
Главните признаци на гордостта са отдръпването от ближните и изоставянето на изповедта.
Смиреният се предава изцяло на волята Божия… Смирението се надява на Бога – не на себе си и не на човеците, и по тази причина то е просто, честно, твърдо и величествено.
Смиреният не се възприема като смирен.
Лъжливото смирение винаги е с престорен облик: чрез него то се самоизтъква.
Лъжливото смирение обича сцените: чрез тях то лъже и се лъже.
Не изисквайте от себе си невъзможното, не искайте от душата си това, което тя не може да ви даде. Изцелявайте се с покаяние.
Бъдете снизходителни към своята душа в нейната немощ; излишната строгост отклонява от покаянието, довежда до униние и отчаяние.
Любовта към ближния, грижата за спасението на другите, осъждането, обидите, прошката
Любовта към ближния предшества и съпътства смирението пред него. Осъждането му, унижаването, злословието, презрението към него, иначе казано – гордостта, предшестват ненавистта към ближния.
Всички хора трябва да се посветят на Бога. На това ни учи Църквата; тя казва: „сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем“.
Не е беда, ако натовариш ближния си с някое бреме; но ако го претовариш, той лесно може да се повреди непоправимо и за цял живот да стане негоден за нищо друго.
На ближните по-силно действа молитвата за тях, отколкото словото към тях: защото молитвата призовава Самия всесилен Бог и Той твори със Своето създание всичко, което Му е благоугодно.
За да не осъждаме ближния си, трябва да спрем да разсъждаваме за него.
Трябва да се отказваме от осъждане на ближните си, предпазвайки се чрез страх Божий и смирение.
Христовият раб не може да бъде нечий враг.
~ Свободата
Бъдете свободни! Не се обвързвайте с никаква дребнавост. Правилата са за човека, а не човекът е за правилата.
…в живота си бъди благоразумен в малкото; не се стреми към изобилие.
Превод: Персиана Пастухова-Личева
Източник: Фома, pravoslavie.bg
*Св. Игнатий Брянчанинов, епископ на Руската православна църква и светец; bg.wikipedia.org