„Хората вършат каквото е прието за добро - тук малко смелост, там малко милосърдие - като да плащат глоба за отсъствие от днешния парад. С деяния оправдават своето съществуване на този свят…“
Добродетелите, според както ги разбира обществото, са повече изключение, отколкото правило. Човек и добродетели се гледат поотделно. Хората вършат каквото е прието за добро - тук малко смелост, там малко милосърдие - като да плащат глоба за отсъствие от днешния парад. С деяния оправдават своето съществуване на този свят; като сакати и безумци се вкопчват в правото си на живот. Такива добродетели са форма на покаяние. Аз не желая да изкупвам грехове, а да живея. Моят живот е стойност сам по себе си, а не за пред очите на множеството.
Ще ми се да е от по-ниска проба, та да е естествен и истинен, а не бляскав и неустойчив. Ще ми се да е здрав и сладък, да няма нужда от диети и кръвопускания. Настоявам за ярко доказателство, че пред мене стои човек, и не приемам да се гледат делата, наместо самият човек. За себе си зная, че ми е все едно дали ще върша, или няма да върша, което минава за примерно. Не съм съгласен да плащам за привилегия, когато ми е дадено изконно право. Дори да са малобройни и нищожни моите възможности, аз съм действителност и няма нужда повторно да убеждавам в това нито себе си, нито другите.
Какво трябва аз самият да извърша, е единственото, което ме вълнува, а не какво мислят хората. В тази максима, еднакво трудно приложима както в житейски, така и в интелектуален план, се съдържа всичкото разподобяване между величие и низост. Иска се усилие да я спазваш, тъй като винаги се намира кой да си въобразява, че знае задълженията ти по-добре от тебе. Лесно е да се живее на света според светските схващания; лесно е и да живееш в усамотение според своите собствени схващания; ала велик е този, който посред тълпата удържа с пълна наслада независимостта на усамотението.
Избрано от: „Свръхдушата“, Ралф Уолдо Емерсън, изд. „Сиела“, 2014 г.
Снимка: American writer Ralph Waldo Emerson in 1857; en.wikipedia.org
