Статията „Български стари военни, гимнастически игри“, публикувана в научния отдел на списание „Труд“ през 1888 г. от Цани Гинчев (1835-1894) - учител, етнограф и писател, член на Русенския таен революционен комитет.

Български стари военни, гимнастически игри

Нашите прадеди като са имали царство, както са имали войска и като са се били толкова години с византийците и с други народи, които са имали превъзходна тактика, съобразно с тогавашното оръжие и понятие за стратегиката, не са можали да се бият току-тъй сляпата с тактическия неприятел и да го надвиват, а от това става явно, че и нашите праотци са знаяли военна тактика и военна дисциплина. Каква е била тая военна тактикa, ний днес немами нещо от нейното описание и нейните военни устави, които непременно тряба да са съществували, макар у най-главните пълководци, не се съществували, инак е немислимо да се управлявала и изучавала такава голяма армия, от която треперал толкоз години Цариград.

Твърде е вярно, че от тази военна наука тряба да се е завардило нещо в Турците, а най много в яничерските корпуси - в тези потърчени християни, в коняницата, защото изнамерванието на барутя и употребенето в боя огнестрелно оръжие е изменило пешата войска съвършено. Но и от яничерската конна тактика, ние сега твърде малко знайми*, защото подир избиванието на яничарите от Султана Махмуда и тактиката им са забрави както са забрави тяхната военна доблест и юнащина.

За да можем да си съставим какво-годе понятие за някои от старите военни български игри, ний тряба да са обърнем към някои народни игри и там, в тях, да търсим остатъци от миналото, както архиолога раскопава, търси, събира, съображава и заключава по намерените остатъци за славата и величието на онова, което всеразрушаещото време е разрушило и отнесло със себе си в своята вечна пазва.

Когато са ни завоювали, за нашите грехове, т.е. за нашите еждби, несъгласия и непокорство на царете и на велможите, по-слабите, но по-съгласни от нас, Турците са ни отнели всичко и, като са ни подложили под тежкото черно робство, забранили са ни не само военните игри и упражнения, но не са ни оставили даже да подновим някой от разрушените си храмове, за да има, де да се съберем, да се помолим на Богу **.

Сичко е паднало и сичко е пропадало, но само духа, божия дух, в нас Българина, не са могли да убият, защото той се е криял в българското сърце и ум и всякога ги е поддържал, крепил и обнадеждял, че ще дойде време, когато ще се исплатят прадедските грехове чрез дълги изпитания и страдания и пак тоя тук ще ги поведе, да ги научи, как да разковат на ръцете и врата им робски окови.

Завоевателят забранил, застрашил с бесилка, с набиване на кол, с обезглавявание, със скенжи и мъки, но мъчил тялото, а духа останал почти невредим: не е знаял той где е скрит този дух, де живее и с какво се храни, за да му унищожи храната и да го задуши в съкровенната му.

Подчинил се е българинът телесно, захванал да работи, за да прехраня милата си челяд и с тежката ангария да угоява завоевателя тунеядец; захванал да плаща постидния харач и завоевателят, преситен, се излегнал на дивана си да си прави кефа.

Турчина си гледа кефа, не му иде на ума, че войнишкия скрит дух са пробужда в пастирите и са подновяват войнишките гимнастически упражнения, които сега место да се извършва пред войводи, царе и пълководци, съживява са, в отдалечената от населението равна лъка, тихо, невинно и мълчишком.

Военния дух са пробужда чрез играта, преданията за боевете, за победите, за славните юнаци, до колкото са са завардили, са подновяват; фантазията ги уживява и възкръства пред очите им; тежкото иго им напомня за свободните и славни времена; свирните и песните - за миналото величие - им говорят с живи думи; духа се събужда, убодрява и преданието са украсява с помощта на фантазията се по-вече и по-вече - отмъщението са готви.

Тъй и нашите невинни игри са подържали войнишкия дух, защото те са остатък и подражание на старото военно обучение.

Източник: Българско Бранно Умение
Снимка: Цани Гинчев (1835-1894); bg.wikipedia.org